След това лекарят извади детектор за метал, сглоби го, превръщайки го в доста тежък инструмент, и го прокара по всеки един участък от тялото му. Най-сетне прегледът свърши, лекарят събра инструментите си в чантата си, спря се до охраната на вратата и се поклони вежливо.
— Струва ми се, че всичко е наред. Благодаря ви за вежливото сътрудничество и се надявам, че всичко с вас ще е наред. Не знам какво ще се случи сега с вас, но няма да ви разстрелят, след като минахте през всичко това. Е, довиждане, уважаеми — каза лекарят.
Всичко това правеше абсурдно и комично впечатление, понеже думите му никак не се връзваха с черната маска на терорист. Почука на вратата и го пуснаха да излезе от стаята.
Влезе човекът, представил се като Мишел, и изгледа някак смутено Карл.
— Надявам се, че ни разбираш — каза той.
Карл кимна и в този момент палестинецът с автоматично оръжие съобрази, че все още е съвсем гол. Той излезе бързо и веднага се върна с някакви дрехи. Американска военна униформа, като отличителните знаци и тези на вида войски бяха свалени, но, почти сигурно, тя бе на военноморски пехотинец. По средата на гърба на зелената риза имаше няколко закърпени дупки — изглежда, от куршуми — и бледокафяви петна, неможещи да се изперат. На Карл му се стори невероятно, че униформите на убитите войници можеха да се използват отново. Посочи с показалец дупките и кръпките и човекът, нарекъл се Мишел, явно прочете мислите му.
— Няма никаква преднамерена символика, просто именно това ни попадна под ръка. Униформата принадлежеше на един американски войник, загинал в този град — обясни той с доброжелателност, която бе приблизително толкова комична, колкото и онази на лекаря с маска на терорист.
— Застреляхте ли го? — попита учудено Карл, навличайки зелената униформа.
— Да, щом сме наследили дрехите му. Във всеки случай, не сме я получили по американската програма за подпомагане. Е, сега, след като първият етап приключи, нека поговорим за функциите ти в шведското разузнаване. Ти си доста млад. Да започнем с това.
— Възрастта ми е посочена в удостоверението ми за самоличност.
— С какво се занимаваш в службата за сигурност, на какво си обучен и каква ти е специалността?
— Не възнамерявам да отговарям на тези въпроси.
— Бих могъл да те принудя.
— Не вярвам. Това, за което питаш, е секретна информация на Кралство Швеция.
— Трябва ли да превръщаме разговора ни в нещо неприятно?
Карл прецени мълчаливо ситуацията. Значи този човек искаше да го подложи на мъчения. Онова, което Карл не искаше да издаде, бе свързано с образованието му, защото то бе военна тайна. А той не възнамеряваше да доверява на никого шведските военни тайни.
Това — от една страна. От друга обаче, ако започнеха да го измъчват, то сътрудничеството им, меко казано, щеше да бъде затруднено, а ако при това стигнеха твърде далече, то с неохота щяха да му позволят да се върне жив в Швеция.
— Дори на живеещите тук шведи не съобщих името си, а на вас ви го казах. Можете да научите от официалните документи в Швеция, че съм сътрудник на службата за сигурност. Тези сведения обаче са трудни за получаване, а вие, между другото, вече го знаете. Освен това аз съм лейтенант от шведския флот. Образованието ми е приблизително такова, каквото получават командосите в целия свят. Пристигнах в Бейрут невъоръжен, сам потърсих среща с вас, за да ви помоля за сътрудничество, и не възнамерявам да казвам повече от това.
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм дотолкова, доколкото въобще е възможно. Не ми харесва заплахата ти с мъчения и не защото от тях боли, а защото сътрудничеството ни ще се окаже напълно невъзможно.
— Смяташ, че можем да те убием просто така?
— Та то се разбира от само себе си. Вие обаче няма да го направите.
— И защо не?
— Ако теорията ми е правилна, че става въпрос за “план Далет”, а не за “план Даал”, интересите ни съвпадат. Ако сте убили шведския висш полицай, сте загазили. А ако ме убиете в Бейрут, ще загазите още повече. Цената, която ще трябва да платите, ще е твърде висока. Освен това ще поставите вашите шведски “фенове”, помогнали за контакта, в твърде неизгодно положение. Те ще бъдат обвинени в престъпление. Сигурен съм, че го разбираш. И така, време е да прекратим театъра на ужасите.
— Добре — каза човекът, представил се като Мишел. — Много добре! Започваш да ми харесваш. Да плюем на мъченията.
Произнесе последните думи, разливайки се в усмивка. След това отново стана сериозен.
— Хайде да поразсъждаваме трезво — продължи той. — Независимо от това дали го искаш или не, но ще ти се наложи да останеш тук. Какви проблеми, които не бихме могли да предвидим, биха могли да възникнат от това? С посолството ви например?