— Аз действам независимо от посолството, така че то няма да ме търси. Дори обратното, бих могъл да им позвъня, ако възникнат проблеми, но ти сигурно нямаш това предвид.
— Не, защото вече се свързахме с посолството ви. Те потвърдиха пред един позвънял им швед, че ти, така да се каже, съществуваш, но за останалото не искаха да говорят. Още нещо?
— Ами, хотелът. Там биха могли да започнат да се безпокоят и в най-лошия случай да извикат полиция, ако все още съществува такава в Бейрут.
— С това всичко е наред. Платихме сметката ти и багажът ти скоро ще пристигне, защото, така да се каже, си напуснал хотела.
— Тогава не виждам никакви проблеми. Поне засега.
— Тоест?
— Не мога просто така да изчезна.
— Дори за три-четири дни?
— Биха могли да започнат да ме търсят, ако не се обадя доста дълго време.
— Разбира се. Нека обаче поговорим за друго. Какво мислиш за нас и за израелците?
— Те имат най-добрата служба за сигурност и разузнаване, а и вашата е почти същата. Това, което видях досега при вас, прави много добро впечатление.
— Всъщност, имах предвид, на чия страна си, лично?
— Не искам да отговарям на това?
— Защо?
— Защото съм в малко необичайно положение и мнението ми на практика се промени.
Човекът, нарекъл себе си Мишел, се усмихна отново.
— Хайде да плюем на всичко това, а?
Карл кимна одобрително.
— Ето какво ще направим — продължи палестинският офицер-шпионин. — Ще проверим дрехите ти и утре сигурно ще си ги получиш обратно. Също така започнахме разследване, свързано с оръжието. Що се отнася до срещата ти с Абу ал Хул, все още не се знае дали той ще се заинтересува от среща с теб. Във всеки случай трябва да се консултира преди това с Абу Амар (Ясер Арафат), който сега е в Кувейт. Първата ти закуска ще ти бъде сервирана в девет часа утре. Сградата се охранява добре, охраната няма да заспи, а от стаята е невъзможно да се избяга. Искаш ли нещо за четене?
— Местни вестници, по възможност — на английски.
— Добре, ще го уредя. Надявам се да се видим скоро.
Човекът, представил се като Мишел, излезе, взимайки със себе си младия въоръжен охранител. Вратата бе заключена от външната страна, при това с такъв грохот, сякаш я подпряха със стоманена греда.
Карл не изследва нито прозореца, нито вратата. Засега нямаше намерение да се опитва да избяга от затвора си.
На следващата сутрин комисарят-криминалист Арне Фристед разглеждаше дълго голямата схема, заемаща цяла стена от общия им работен кабинет. Чакаше колегата си, който трябваше всеки момент да донесе разузнавателния материал от онази група, която се занимаваше със седемте палестинци.
Въобще не можеше да схване логиката нито на самите събития, нито на хода на разследването. И това бе много неприятно. Като се започнеше с пистолета “Токарев”, попаднал там от Сирия, събитията вървяха “отляво-надясно” — през магазина за шивашки принадлежности в Естермалм до четиримата шведски активисти от пропалестинското движение. И четиримата бяха свързани де факто помежду си. От последния в тази редица се проточваше линия към редица немски имена на терористи, затворени към настоящия момент в Бремен и Хамбург. Тази поредица от събития обаче още не бе получила своя завършек, като бе известно само това, че все още нямаше повод заловеният немец, търсен досега от немската полиция, да бъде свързван с убийството или с пистолета „Токарев”.
Нагоре от пропалестинските активисти се издигаха три плътни червени линии, свързващи шведите с двама ливански и един палестински престъпници, след което нямаше никакво логично продължение. Вдясно от четиримата шведи бяха прокарани две сини линии към групата от седем арабски имена с указано в скоби название на организацията. Четири от седемте арабски имена бяха отбелязани с малки звездички — това бяха онези, които трябваше да бъдат депортирани от страната като терористи.
Четиримата шведи се намираха в центъра на графиката. В това обаче нямаше никаква логика, защото нямаше никаква връзка между тях, пистолета „Токарев” и убийството, от една страна, и палестинците — от друга.
Фристед остави настрана документите по случая с журналиста Ерик Понти. Тази връзка бе обозначена със синя линия, защото материалът, постъпил от норвежците, бе “плътен”, без пропуски. Освен това, съвпадаше напълно с казаното от самия Понти, за което обаче Фристед не съобщи на Неслунд.