Выбрать главу

— Не — каза Апелтофт — не е. Карл със сигурност не е негов човек. Въпреки че не разбирам как е попаднал тук, защото не е и истински полицай. Начинът му на боравене с оръжието ме кара да се замисля. Те какво, готвят се да развият нова дейност тук ли?

Въпросът му увисна във въздуха. За тях бе важно не че Карл бе от онези млади “полуакадемици”, които събираше Неслунд за новата си гвардия, онези, които правеха бърза кариера и дърпаха чергата към себе си. Именно сега двама от тях, заедно с Карл Алфред, се държаха като шефове при отсъствието на Неслунд. Последният пък бе отлетял за Хамбург, за да се “информира за състоянието на нещата”, тоест да се погрее на лъчите на славата, която, колкото и да бе смешно, му бе донесена от находката на Карл Хамилтън, оказала се съвсем по вкуса на немските им колеги.

Неслунд наистина преживя много приятен ден в Хамбург. Дори и ударът, нанесен там и в Бремен, да не бе довел до залавянето на терорист и половина (защото още един човек бе задържан за незаконно притежание на оръжие), то планината от документи и записки говореше, че е открита солидна група от фенове на тероризма, за която досега съществуваха само мъгляви сведения. И ако тя се канеше да стане потенциална база на третото поколение немски терористи, то горещото й желание бе охладено. И което бе по-важно, вече бе “доказано”, че имената им са известни на отдела за борба с тероризма при службата за сигурност, което пък означаваше, че онези, които бяха възнамерявали да ги вербуват за създаването на структури на нова организация, едва ли щяха да поискат вече да се свържат с тях. От тази гледна точка германските им колеги бяха много доволни от помощта, оказана им от Швеция, и оказаха повече от сърдечен прием на Неслунд. Не намериха обаче каквито и да е доказателства за подготовката на каквато и да е акция в самата Швеция. Наистина, това не означаваше, че можеше да се откажат от такава версия, защото липсата на квалифицирани терористи сред заловените можеше съвсем точно да се изтълкува като умението им да се измъкват навреме от капаните, но нямаше каквито и да било конкретни данни и като се отчетеше, че за по-бързото провеждане на операцията по залавянето им бяха мобилизирани толкова много хора, то трудно можеше да се каже, че някой от тях може да изплува малко по-късно на повърхността. Ако това се случеше обаче, то, разбира се, щеше веднага да стане известно.

И все пак Хенрик П. Неслунд се чувстваше не кой знае колко разочарован, когато, заедно с двамата си немски колеги, също “шефове”, се отправи за Париж. Та нали именно заради срещата в Париж летеше през Хамбург, защото иначе пътуването му нямаше да е кой знае колко оправдано. Парижката среща обаче бе важна и Неслунд възлагаше големи надежди на тази двудневна ежегодна обща среща на групата “Киловат” във Версай.

Последната бе неофициално обединение, възникнало по инициатива на Израел и включващо службите за сигурност на Норвегия, Дания и Швеция, специализираните сектори на холандската, италианската и белгийската служби за сигурност, занимаващи се с борбата с тероризма, и “второ бюро” на френското разузнаване DGSE, което се занимаваше, както на международен професионален сленг се казваше в тези среди, със “спецоперации” или, по-откровено, с dirty tricks[91].

Великобритания изпращаше обикновено сътрудници от МИ-6 и МИ-5, Израел бе представляван от Мосад и Шин Бет, а Германия — от BND и Verfassungsschutz, тоест от служби и за разузнаване, и за сигурност. Великобритания и Израел не можеха да си позволят лукса да залавят терористи със силите само на една организация. По такъв начин, контрол върху дейността на IRA[92] в Лондон, бе осъществяван от МИ-5, а за връзките на IRA с Либия и другите видове дейност в Европа отговаряше МИ-6. Същото бе и в Израел, като борбата срещу тероризма бе в сферата на интересите на службата за сигурност Шин Бет, а разузнаването — на Мосад.

Целта на групата “Киловат” бе не толкова да създава връзки между европейските и израелските служби за борба с тероризма, защото такива вече бяха създадени, благодарение на ежедневното тясно сътрудничество, колкото, срещайки се няколко пъти в годината на ниво ръководители на ведомства в Париж, последните да водят тактически и стратегически преговори, без да ги протоколират или вкарват в компютрите (за да не докладват за тях на своите политици). По такъв начин координацията на връзките се превръщаше в обичайно, но добре регулирано сътрудничество.

Шефът на “Бюро Б” на шведската служба за сигурност бе постоянният шведски представител в групата “Киловат”. Така бе от началото на встъпването в длъжност на предшественика на Неслунд — човекът, който заедно с бившия шеф на шведската полиция, бе излязъл на световния пазар на шпионажа. Тогава бяха успели да продадат шведска техника за подслушване и компютри, приспособени за службите за сигурност.

вернуться

91

Dirfy tricks (англ.) — мръсни трикове.

вернуться

92

IRA — Ирландска републиканска армия.