Шведската служба за сигурност нямаше, разбира се, тежко представителство в групата, в която повечето от организациите бяха два пъти по-многобройни и притежаваха няколкократно по-голям практически опит, въпреки че си имаха работа с повече на брой проблеми, свързани с тероризма. Шведите обаче имаха своите изгоди от присъствието си в тази група, ако не се смяташе, че някои удовлетворяваха суетността си с възможността да поседят редом с високите широкоплещи момчета, и те се състояха в това, че можеха постоянно да следят как се въвеждат в работата новите технически постижения, а също така да са наясно с това какви бяха в момента преобладаващите тенденции в терористичното движение, действащо на европейското “бойно поле”. За по-влиятелните членове — а към тях се отнасяше преди всичко израелският Мосад — сътрудничеството в рамките на групата “Киловат” означаваше възможност да предадат на колегите си от цяла Европа секретните си сведения и информации. Естественото правило при размяната на информация между различните организации за сигурност и разузнаване се състоеше в това, че който имаше повече сведения, по-лесно получаваше в замяна нова информация като благодарност за помощта. В това отношение шведите бяха постоянно в ролята на длъжници, преди всичко спрямо немците и израелците.
На тази среща на групата “Киловат” бяха разглеждани два основни въпроса. Първият се отнасяше до новата вълна от покушения спрямо британските хотели и британските туристи, предприета от IRA през последните две седмици. Вторият засягаше тенденциите, предизвикващи все по-големи опасения, а именно връзката между онези, които в Германия бяха наричани “трето поколение терористи”, и двете или трите групи от Франция и Белгия, които бяха започнали да пропагандират нещо като “терористичен интернационал” и война срещу НАТО във Франция, Белгия и Германия. Съвсем наскоро на парижка улица бе убит американски полковник, а организацията “Преки акции” бе заявила гордо съпричастността си. Френският полковник, представляващ на срещата френското разузнаване, а по същество шеф на “Второ бюро”, съставено почти изцяло от корсиканци, намекна, че негови хора са внедрени при терористите и скоро може да се разчита на широкомащабен удар. Надяваше се, че това ще ги доведе до следите на белгийската терористична група.
Докладът на Неслунд, отнасящ се до убийството на шведския офицер от сигурността и до работата по проследяването на предполагаемите палестински убийци, бе последен в дневния ред.
През двата приятно проведени във Версай дни обаче — французите се бяха погрижили за храната и напитките — Неслунд, както се и надяваше, проведе сума ти неформални и поверителни срещи с израелските си колеги.
Израелците го убедиха в това, че убийството е свързано с операцията, която още не била осъществена, тоест със самия “план Даал”, и понеже още не са намерени никакви следи от операцията, замислена добре от групировките на Ясер Арафат в рамките на ООП, трябвало да се започне търсене на друго място, като се насочат усилията срещу възможни акции, планирани от някоя опозиционна група палестинци, подкрепяна от Иран или Либия. Ставало преди всичко дума за Либия.
Приблизително същото мислеха и подчинените на Неслунд, така че те не научиха нищо ново след завръщането му от Париж, защото фактите бяха твърде малко. И поради това в обкръжението му стигнаха до напълно правилния извод, че израелците са му разказали значително повече неща, но по някаква причина Неслунд не иска да им съобщи подробностите.
Карл вече бе прекарал в затвора си почти четиридесет и осем часа, когато човекът, представил се като Мишел, дойде при него, съпроводен от млади и добре въоръжени мъже.
Те бързаха и нервничеха. Трябвало веднага да тръгнат на път. Карл помоли за разрешение да се избръсне, да смени дрехите си и да си вземе душ, но нищо не излезе от това. Веднага му сложиха тъмните очила и го свалиха два етажа по-надолу, след което го настаниха в нещо, което можеше да е ремарке на малък пикап. Последва познатото му мотаене по улиците. Карл се досети по шума, че преминаваха през централната част на Западен Бейрут, след което отново се върнаха в покрайнините на града. След като колата спря, го преведоха през двор и може би през някаква строителна площадка, защото се спъваше в дъски и купчини камъни.