Разходката продължи спокойно още две пресечки. И изведнъж обектът пресече улицата под ъгъл към отсрещния тротоар, на който бе Хестенес, и влезе в “Опегорд” — магазин, продаващ бродерии и плетени кошници, а по това време на годината и различни коледни дрънкулки.
Хестенес се усъмни. Магазинът бе малък и едва ли си струваше да се рискува. Та нали си имаше работа с професионалист, който явно наблюдаваше околните. Отчитайки евентуалните им срещи в бъдещето, да се покаже сега пред него бе твърде рисковано. Макар че от друга страна, обектът едва ли имаше някакъв реален повод за посещението си в магазина за бродерии и коледни сувенири.
Хестенес съобщи местоположението си по радиостанцията. И се отправи решително към най-близката витрина. Оттам можеше да вижда случващото се в магазина.
Обектът разглеждаше букетите от безсмъртничета и си избра червен, зелен и син, а след това се нареди на опашката на касата, за да ги плати. На опашката стояха норвежки на средна възраст.
Хестенес не изпускаше обекта от поглед през цялото време, докато последният бе в магазина.
Най-накрая онзи излезе на улицата с букетите, опаковани в найлонов пакет с червени коледни орнаменти, и продължи пътя по посока на търговския площад “Стурторвет”.
Хестенес се замисли.
Букетите биха могли да служат като сигнал — или всеки сам за себе си, или като комбинация от цветове. Те обаче бяха скрити в найлоновия пакет.
Вече на пазара, обектът премина бързо между сергиите с цветя, спря се и обмени две думи с продавачката до фургона, превръщащ се с лекота в сергия за цветя на фирмата “Арне Даленс Хартери и Хагесентр”. (Още същата вечер продавачката бе разпитана, но нямаше резултат. Тя не можеше да си спомни какво й бе казал и дори на какъв език — на норвежки или шведски.)
Обектът се отправи към универмага “Гласмагазинет”, в който коледното пазаруване вървеше с пълна сила и хиляди хора се блъскаха пред входа му. Мястото, разбира се, бе идеално за срещи и контакти.
И така, този път им се бе паднал не обикновен дребен престъпник, а професионалист, който добре си разбира от работата.
Хестенес съобщи по радиостанцията новото си местонахождение на колегите си и помоли Атлефьорд да се свърже с центъра, за да бъдат включени резервните сили. Не можеше само с трима агенти да се покрие целия универмаг с коледното пазаруване в него.
Да се проследява който и да е в универмага бе трудно, дори и когато обектът на наблюдението бе съвсем неопитен. А при проследяване на професионалист, ситуацията можеше само за един миг да се превърне в кошмарен сън с мъчителни и безизходни моменти. Хестенес вече чувстваше това, докато двамата — обектът и той — се намираха на партера на универмага.
Обектът не проявяваше нито прибързаност, нито нетърпение, нито нервност. Той дълго се въртя сред стъклените витрини с кристални чаши и вази. Възникваше проблем, защото с помощта на тези витрини обектът също можеше да го наблюдава и освен това вътре бе пълно с огледала, така че бе невъзможно да се определи накъде на практика гледа обектът. Освен това, Хестенес бе принуден да се приближи максимално близко до него, за да може да забележи евентуален сигнал или човека, за когото е предназначен последният, и докато наблюдава обекта, да се прави, че самият той разглежда цените на чаши и вази, каквито съвсем не възнамеряваше да купува.
В един момент двамата бяха застанали само на четири метра разстояние един от друг. Обектът държеше в ръка чаша и сякаш се бе задълбочил в разглеждането на гравираната върху нея рисунка. При това се бе отпуснал и изглеждаше съвсем естествено.
Човекът със зеленото ловджийско яке и кадифените панталони, с белия найлонов пакет, в който имаше три букета безсмъртничета с различен цвят, приличаше на който и да е скандинавец, по-скоро от спортен или селски тип, отколкото на политически интелектуалец, тоест по-скоро на норвежец, отколкото на швед. Нищо във външността му не издаваше, че е терорист. Може би вина за това имаше чашата, която той разглеждаше, държейки я срещу светлината, защото тя бе някак си “немарксистка”, с широк златен кант и до блясък шлифовани страни.
Сега те стояха на три метра един от друг, разделени от стъклени витрини с огромно количество огледала. Не се гледаха направо, но на Руар Хестенес все пак му се удаде да се вгледа в лицето на терориста, отразено в огледалото на витрината.
Неочаквано терористът отклони поглед от чашата и погледна направо в огледалото, срещайки погледа на Руар Хестенес, което продължи само някаква си секунда, но тя се стори цяла вечност на Хестенес.