— Искате твърде много — каза той, протягайки се и прозявайки се, сякаш бе много уморен, след което се усмихна, и когато ръцете му се протягаха настрани и бяха все още до средата, изтегли стола под себе си и хвана дулото на автомата на най-близкия охранител.
Дръпна го към себе си с едната си ръка, а самият той се хвърли в противоположната посока и с всичка сила заби лакътя си в диафрагмата на заварения неподготвен телохранител. След това изпразни мигновено оръжието, познато му от тренировките, и го насочи срещу втория охранител, намиращ се от другата страна, но в посоката, в която седеше човекът, представил се като Мишел, и издаде звуци, имитиращи стрелба: “Та-та-та”.
Вторият бодигард застина от изненада. А онзи, когото бе ударил, лежеше на пода и тихо стенеше.
— Ето така — каза Карл и насочи своя АК-47 към Абу ал Хул, който така и не промени изражението на лицето си, не помръдна нито главата си, нито ръката си и въобще не отреагира по никакъв начин на светкавичното изпълнение на Карл. — Може би да ви го докажа така. Защото все още сте живи.
И остави внимателно АК-47 върху бюрото пред Абу ал Хул, наведе се над лежащия, помогна му да стане и му се извини. След това седна отново на стола си. Човекът, представил себе си като Мишел, се надигна от пода и седна спокойно до Карл.
Абу ал Хул се усмихна слабо. Усмивката му едва ли би могла да бъде забелязана на което и да е друго лице, но върху лицето на човека, наречен Сфинкса, тя бе несъмнена.
— Добре — каза Абу ал Хул. — Вие умеете да вземате инициативата в свои ръце, мистър Хамилтън, и аз одобрявам това. Не обаче поради недоверие, а от чиста предпазливост именно това оръжие не бе заредено. Както ви казах, ние проведохме известни разследвания и те ни отведоха до Калифорния, ако ме разбирате какво искам да ви кажа…
— Не, не ви разбирам — отговори Карл и се протегна към автомата на бюрото, но никой от намиращите се в стаята не го спря.
Извади пълнителя, който се оказа празен. След това върна автомата на бюрото.
Абу ал Хул дори не се усмихна.
— Искам отначало да чуете няколко мои версии, мистър Хамилтън, но това не е само мое лично мнение, а е на цялата ООП. Предполагам, че сте готов да ме изслушате?
Карл кимна.
“Джихаз ар Разед” не бил чувал дори и намек за това, че в Стокхолм трябвало да се извърши някаква операция. А сензационното убийство на шведски полицай от сигурността щяло да предизвика слухове и уплаха в палестинските кръгове, така че в такъв случай те наистина биха били отговорни за него. А сега, когато била минала повече от седмица след това събитие…
Било невъзможно да се изключи, че една или друга арабска държава е подготвила тайно нещичко, например, Сирия, но дори и в този случай все нещо щяло да стигне до тях.
Това било всичко на всичко информация. А ако се преминело към политическата страна на въпроса, то нито лудият полковник от Либия[93], нито още по-малко ООП имали повод да устройват тази шумотевица в Швеция. Това щяло да бъде както стратегическа, така и политическа грешка, защото всяка операция, колкото и добре да бъдела планирана, все пак носела голям риск. Ако бъдело извършено убийство на висш полицай от службата за сигурност и убиецът бъде хванат, то пак цената на убийството на полицая нямало да бъде съизмерима с онова, което са искали да направят.
Съвсем вероятно обаче било израелците да са замислили такава операция и то по две причини. Първо, мишената на самата операция била тактически и стратегически достатъчно важна и не било никак трудно да си представят кого би могла да засяга в този случай тя. Второ, те били почти сигурни, че палестинците биха могли да поемат отговорността за това, докато шведската служба за сигурност прикрива неволно отстъплението им.
Това не бяха само теоретични или пропагандни разсъждения на врага на Израел. Над това наистина си струваше да се замисли.
— Значи така — каза Карл със смесено чувство на любопитство и раздразнение от изкуствената пауза, която много му напомняше за Неслунд у дома, в Стокхолм. — А защо, ще си позволя да попитам?
Абу ал Хул все още държеше ръка върху една папка и гледаше Карл право в очите.
— Защото пистолетът, за който питате, е пристигнал при вас от Израел — отговори той със същия спокоен тон.