Фиаското в Лилехамер било много болезнен удар за Израел. Убийството на Хисам Сартави обаче било осъществено вече без помощта на любители. А по времето на Бегин, преди години, на Арон Замир било простено и той отново станал шеф в Мосад.
— Поради това — завърши разсъжденията си Абу ал Хул, — добавих част от материалите за “Божията мъст” и Арон Замир към данните за историята на пистолета „Токарев”. Беше ми много приятно да започна сътрудничество с шведската служба за сигурност. Ако поискате нови контакти с нас, то винаги ще сме съгласни, а ако научим още нещо, свързано с убийството в Стокхолм, то ще съобщим лично на вас, мистър Хамилтън.
Абу ал Хул се надигна, протегна приличащата си на мечешка лапа ръка и стисна здраво тази на Карл.
Човекът, нарекъл се Мишел, изведе внимателно Карл от стаята надолу по дългия тъмен коридор. Най-накрая се приближиха до вратата с новите чували с пясък и с нови пазачи.
“Мишел” каза нещо кратко на арабски на охраната, след което се спуснаха сами по стълбището. Изглежда, че повече нямаше нужда от тъмните очила. Промъкнаха се внимателно през строителните препятствия пред почти готовата висока сграда, в която бе протекла срещата, приближиха се, всеки от своята страна, до единствената очакваща ги кола и седнаха на задната й седалка. Шофьорът включи двигателя, без да чака заповед от “Мишел”. И се отправиха отново към центъра на града.
— Казвам се Хусейни, Рашид Хусейни — каза човекът, наричащ досега себе си Мишел, и му подаде ръка. — Багажът ти и всичко останало е в хотелската ти стая. Ще те оставим една пресечка преди хотела. Позволих си да ти взема билет за самолета, излитащ утре следобед. Ще го намериш, както и платената сметка за хотела, в стаята си. Бихме могли да обядваме заедно преди полета ти.
— С най-голямо удоволствие — каза Карл.
— Муна или аз ще минем да те вземем около един на обяд. Вземи и нашите дрехи, става ли? Какво предпочиташ — месо, риба или раци?
— Най-добре е риба и раци.
След четвърт час Карл влезе в хотела и взе ключа за старата си стая толкова уверено, сякаш се връщаше след кратка разходка. Та нали стаята бе същата.
Взе си душ, изми си главата и се избръсна. Върху нощното шкафче все още стоеше неотворената бутилка уиски, купена в самолета. Стоеше си на същото място с етикета навътре, както я бе оставил отначало. В куфарчето му лежаха долното бельо и чистите ризи, а брошурите по компютърна техника бяха на местата, където ги беше поставил. В гардероба висяха костюмът и палтото му. Нищо не бе изчезнало. Разхождаше се из стаята с кърпа около бедрата и се опитваше да разбере как бяха успели да възстановят съвсем точно реда в стаята, след като всичко бе изнасяно от нея. Нима, преди да вземат вещите му, бяха заснели всичко с фотоапарат?
Отвори бутилката уиски, взе чашата за изплакване на зъби от банята, напълни я и легна на леглото с папката документи, получена от Абу ал Хул. Данните за сирийската история на пистолета „Токарев”, започваща с пленяването на сирийския майор, бяха кратки и заемаха по-малко от една страница с машинописен текст.
Останалото представляваше извадки от дълъг оперативен анализ на израелската акция в Лилехамер през 1973 година, който бе явно от някакъв архив. Имаше и приложения с различни изводи, които обаче не бяха особено интересни и не бяха нови. На Карл обаче му се стори малко странно, че тази акция напомняше отново за себе си като призрак, въпреки че и у дома, в собствените им архиви имаха всичките материали за нея. Е, разбира се, че бе интересно да се прочете и онова, което казваше другата страна за нея. Анализът на палестинското разузнаване започваше с кратко възпроизвеждане на хода на събитията.
В 22.40 часа на 21 юли 1973 година мароканският гражданин Ахмед Бухики слязъл с жена си от автобуса във Фурубакен, намиращ се близо до Лилехамер. След като с жена му, която, между другото, била в деветия месец, се отправили към дома си, били настигнати от взета под наем светла кола, марка “Мазда”, с фалшиви номера. Колата спряла, от нея излезли двама мъже и се приближили до двойката. Извадили пистолети, накарали жената да се отдръпне и стреляли няколко пъти в Бухики. Той паднал. След това продължили да стрелят по падналия и изстреляли като цяло четиринадесет куршума от близко разстояние в него. Всичките рани, освен една, били сериозни или смъртоносни.