След това мъжете влезли в колата си и заминали. Така било извършено това убийство.
Понеже двамата израелски агенти били опитни офицери от отдела за специални операции на Мосад, а по-точно — от отдела, наречен “Божия мъст”, то начинът им на действие бил учудващ. Броят изстрели свидетелствал, че и двамата са изпразнили пистолетите си, калибър 7,62, още на самото място.
Веднага възниквали няколко въпроса. Защо им е било необходимо да стрелят четиринадесет пъти, защо са останали на мястото и защо са излели злобата си, проточвайки операцията, при което много хора биха могли да ги запомнят?
И защо е било необходимо да засипват местопрестъплението с гилзи от патрони? И защо пистолети, а не револвери?
Опитвайки се да отговори на собствените си въпроси, палестинският аналитик стигаше до следните изводи: Начинът на действие, при който се изпращат куршум след куршум във вече убит човек, не можел да бъде оценен като постъпка на професионалист, защото при това явно са взели връх чувствата на омраза или на лично отмъщение.
С други думи казано, убийството било извършено така, че да прилича на “акт на арабско отмъщение” и за да се засилела това впечатление, не било използвано израелско оръжие.
В продължение на няколко следващи дни оперативният отдел заловил няколко второстепенни участници. Шест души от различни националности, сред които и еврейска: Мариан Гладникоф, родена през 1943 г., шведка; Силвия Рафаел, родена през 1957 година, вероятно, в Австрия; Дан Арбел, роден през 1937 година в Дания; Цви Щайнберг, роден през 1943 година, вероятно, в Израел; и Микаел Дорф, роден през 1947 година в Холандия.
Всичките те били осъдени и получили повече от символична мярка на наказание за убийството, класифицирано като “непреднамерено”. След година — година и половина всичките те били пуснати от норвежките затвори.
Никой от заловените не играел кой знае каква значителна роля в тази операция, защото всичките били любители. Когато заловили шведката и датчанина, които, между другото, отивали да върнат взетите под наем коли, те веднага започнали да отричат, опитвайки се да се спасят.
По такъв начин Мосад се бил възползвал от смесен екип от любители да карат взети под наем коли, да разнасят вестници, да звънят по телефоните и да изпълняват някои елементарни задачи, свързани с наблюдението. И именно тези любители били заловени, а добре обучената част от екипа се изпарила към Швеция, за да се добере оттам до Израел.
Ако били заловени професионалисти, те нямало да кажат нищо на разпитите и тогава нямало да могат да ги осъдят, а скандалът очевидно щял да бъде потушен.
От чисто оперативна гледна точка било интересно това, че убитият нямал никакво отношение към палестинското движение. Работел като келнер в Лилехамер още от момента на преселването си в Норвегия. Израелците го взели за сериозна мишена, само защото някои от “любителите” били видели как един арабски турист, пристигнал от Осло в Лилехамер, бил говорил два пъти с Бухики. Това се оказало достатъчно.
Анализът на операцията се стори на Карл твърде лекомислен поради странното смесване на “любители” и “професионалисти”.
Оперативен шеф на тази акция бил известният офицер от Мосад на име Густав Пистауър. Най-близките му помощници се казвали “Майк” и “Франсоа” и никой не могъл да ги разпознае. А ръководител на операцията бил и вероятно е давал указания относно начина на стрелба самият Арон Замир, шефът на “Божията мъст”.
Урокът от случилото се и за израелците, и за останалите бил преди всичко в това, че било глупаво да се намесват любители в операция от такъв мащаб.
Палестинският аналитик продължаваше да разследва проблема със същата последователност.
На Карл не му се налагаше да чете повече. Той подчерта с дебела черта няколко думи, а на едно място постави удивителен знак в полето. Ставаше дума за калибъра на оръжието на убийството — 7,62 мм. Това бе необичаен калибър за пистолет, като по-типичен бе 7,65 мм, както например при валтера, с който бе въоръжена шведската полиция.
7,62 обаче бе калибърът на пистолета на „Токарев”. На практика можеше да се изключат останалите видове оръжия. Убийците бяха използвали “Токарев”. И това доказваше, че са били израелци.
Палестинският анализ, който Карл държеше в момента в ръце, бе направен преди много години, много преди интересът към оръжието на „Токарев” да се бе появил отново във връзка със скандинавското убийство.
Карл усети леко треперене. Поръча телефонен разговор с Фристед в Стокхолм, който му се наложи да изчака само четвърт час.
— Здрасти — каза Карл. — Имах някои проблеми с първите делови контакти. Всичко обаче се оправи и то дори свръх очакванията. Можем да продадем повече, отколкото разчитахме. Ще се върна у дома утре вечерта със самолета, който излита в 16,30 местно време.