— А защо мислиш, че идвам от Калифорния? — отпил малко вино, отвърна на въпроса с въпрос Карл, стараейки се да демонстрира безразличие.
— Ванг Ли — подхвърли кратко Муна.
— А кой е този Ванг Ли, дявол да го вземе? — учуди се Карл, сипвайки в чинията си пържени рибки.
— Шивачът ти в Сан Диего — усмихна се Муна. — Изследвахме дрехите ти милиметър по милиметър. В подплатата на панталоните ти има интересни нещица — и джобчета за патрони, калибър 38, доколкото разбрахме; и малък джоб, в който имаш навика да носиш пистолет от неизвестна ни марка.
— Разкажете ми какво означава всичко това — изръмжа Карл. — Какъв е този Ванг Ли?
Ванг Ли бил собственикът на китайската пералня, в която дрехите на Карл бяха приспособявани за нуждите му. Освен това обаче, той бил вшил в тях и кратко китайско стихче за щастие. По всяка вероятност, просто за реклама на фирмата си. Върху листчето със стихове имало и малък знак на фирмата му с името му, защото Ванг Ли бил не само китаец, но и американец. Така стигнали до Сан Диего. Останалото не било трудно.
По методите си на действие палестинското разузнаване приличало доста на основния му враг — Мосад. Израелците можели да ползват услугите на хора от много националности, които им симпатизирали, и имали информатори в повечето страни в света, което било разбираемо. След победата на израелците през 1948 година, когато половината от населението се озовало в лагерите за бежанци, положението на палестинците започнало от година на година да прилича все повече на това в Израел. Историческата ирония се състояла в това, че едновременно с основаването на Израел започнала нова и значителна национална емиграция от него.
Имали си и предимство, единствено, но много важно предимство, а именно че лагерите за бежанци под егидата на ООН били разпръснати из целия Близък Изток. Всичките деца в тях ходели на училище. След завършване на общообразователните училища те получавали стипендии за която и да е гимназия в Арабския Близък Изток, а оттам продължавала интелектуалната емиграция във всичките университети по света. В резултат на това след двадесет-тридесет години не останал нито един уважаващ себе си университет по целия свят, на Изток и на Запад, в който да нямало малка палестинска колония. Освен това сега, най-образованите хора в Близкия Изток след израелците били палестинците. В някои професии, например сред лекарите и атомните физици, палестинците дори били повече от израелците.
Казано накратко, палестинското разузнаване имало в Сан Диего минимум петдесетина свои информатори. Досието на шведския стипендиант Карл Хамилтън било готово в рамките на двадесет и четири час. И всичко това, благодарение на палестинската емиграция и стиховете, зашити от Ванг Ли в панталоните му за щастие.
— Отпорих ги и сега са в ръчния ти багаж. Можеш да ги прочетеш, ако знаеш китайски — каза весело Муна, — а ако искаш да си ги запазиш, то ще си ги зашиеш обратно сам.
— Търсили сте метални предмети или още нещо в дрехите ми? Защо сте го направили именно по този начин и каква е тази чудовищна подозрителност към един обикновен швед? — учуди се Карл.
Опитваше се да яде хумуса така, както и Рашид.
— Защото сме експерти по оцеляване. Например, ние бяхме тук, в Бейрут, през цялото време на израелската окупация. Те намираха библиотеките ни, информационните ни центрове, изследователските и образователните ни отдели, но не можаха да намерят “Джихаз ар Разед”. Не пожелахме да си тръгнем оттук по заобиколен път за Тунис, както направи по-голямата част от въоръжените ни сили. Щеше да е необходимо твърде много време, за да се върнем отново, а освен това ние сме по-добре защитени от чужди погледи, отколкото военните съединения. Между другото, що се отнася до старателната ти проверка, то тя вече е приключена и е къде по-приятно да се говори с теб, когато си уверен, че не е необходимо от време на време душата ти да отива в петите!
Карл се усмихна на това искрено обяснение. Самият той бе изпитвал веднъж-два пъти нещо такова.
— В Сан Диего си изучавал не само компютрите, държавното устройство и американската литература. Как се озова в шведската служба за сигурност? — попита Муна.
Решил да покаже, че тези въпроси не са му по вкуса, Карл премълча. Постави върху чинията си една лангуста и също зададе неделикатен въпрос.
— А какви са функциите на вас двамата в “Джихаз ар Разед”? — попита той.
— Аз се занимавам с оперативен анализ, а Муна е офицер от един от нашите оперативни отдели. Али и Муса са охранители и бъдещи оперативни работници. Те са от отдела на Муна. А каква е твоята функция? — добави бързо Рашид.