Карл въздъхна. Бе се надявал, че няма да получи отговор на въпроса си.
— Преди всичко съм оперативен работник, но работата ми се състои основно в анализ на резултатите от разузнаването и в компютърната им обработка. За съжаление обаче, не можем да продължим в този дух, защото не мога да седя тук и да отговарям на подобни въпроси. Кажете по-добре, ще можете ли да оцелеете тук, в Ливан? Възстановихте ли достатъчно средствата на военната си самоотбрана?
Рашид и Муна смятаха, че най-критичният етап вече е в миналото. Много години били минали, за да се върнат тайно шест хиляди души от различни военни съединения, евакуирани от американците и израелците през 1973 година. Тежкият период, през който различни групи се нахвърляли на бежанските лагери, бил минал и сега балансът на силите бил, като цяло, възстановен. Били постигнали почти достатъчната им отбранителна способност и им стигали хората за отбрана на бежанските лагери. Не им достигало преди всичко тежкото въоръжение. Трябвало им време, за да оправят това, и тогава въоръжените им сили щели да са в състояние да провеждат операции срещу Израел. Разбирало се обаче, че защитата на собственото гражданско население била с предимство по време на дислокацията на военните части на освободителното движение.
— Наистина ли вярвате, че можете да победите Израел или към такива действия ви тласкат религиозни подбуди? — попита Карл.
— Ние не можем да победим Израел с оръжие, ако това имаш предвид, но можем да го победим, като продължаваме да съществуваме, и евреите го знаят много добре. Поради това от време на време се опитват да ни унищожат или карат други да го правят. Ако оцелеем, то Израел ще загине, и не нашите военни мускули ще са причината за това, а противоречията в самото израелско общество. Ние трябва да печелим време, да оцеляваме и да печелим време — отговори Рашид неочаквано убедително и много сериозно.
— Те имат в границите на самия Израел милион и половина палестинци, а “имат” още и нас — милион и половина палестинци извън границите им — продължи Муна. — Тук, извън границите им, те могат да се опитват да ни бомбардират, но какво да правят с онези, които се намират в страната им? Да не би да построят газови камери? Няма да го направят никога по множество причини. Може би искат да изградят европейска държава с арабско мнозинство по примера на Южна Африка? И едновременно с това да създадат такава военна машина, която да държи на колене не само нас, но и всичките им евентуални врагове — имам предвид арабските държави? Не, приятелю мой, времето е на наша страна, както отбеляза правилно Рашид. Щом е така, то можем да оцелеем, а засега всичко при нас е наред. Раждаемостта при палестинците надхвърля постоянно смъртността, а и външният свят прави всичко възможно, за да поддържа бойния ни дух. А ти на чия страна си?
— Вече знаете това, защото сте изучили миналото ми — каза Карл.
Усещаше уязвимостта на позициите си, защото в започнатата дискусия предимството — морално, тактическо, от гледна точка на осведомеността — бе на тяхна страна.
— Да, ние знаем, че си бил от левите, но това е било много отдавна. Тогава не си работил в най-враждебната на Палестина служба за сигурност. От тази гледна точка въпросът е много интересен — добави предпазливо Рашид.
— Дипломатичен или честен отговор искате? — поинтересува се Карл.
— Първо дипломатичния, а след това ще видим — каза Муна.
Карл се замисли за малко. Трябваше му самият той да разбере онова, което трябваше да формулира за пред другите. Те чакаха със забележимо нетърпение.
— От моя гледна точка би трябвало да съществува Палестина с равни права за евреите и арабите. Чисто морално това, за съжаление, е засега единственият възможен отговор.
— Това ли бе дипломатичният ти отговор? — удиви се Муна.
Карл кимна.
— А сега ни отговори честно — каза Рашид.
— Мисля, че и на практика, и психологически е нелепо да се желае израелците да ликвидират, така да се каже, самите себе си. Тогава тяхната пропаганда ще представи всичко това като изискване за физическото унищожаване на еврейското население в Израел. По такъв начин личното ми мнение е, че е необходима палестинска държава, която да съществува едновременно с Израел.
— Не съм съгласен с теб, защото, според мен, всичко това е лицемерие, понеже Израел няма да може да преживее такова разделяне. Нека обаче сменим темата. Как мислиш, ще има ли полза от материала ни?
Рашид, изглежда, се разкайваше, че бе започнал политическа дискусия. Муна се престори, че разглежда ноктите си и нищо друго не я интересува. Тя приличаше много на медицинска сестра и бе почти невъзможно да си я представиш като оперативен работник “на бойното поле”, особено когато последното бе едно от най-кървавите в света.