Карл въздъхна облекчено, след като дискусията премина на по-практични теми.
— Ако данните са ви точни, то те напълно опровергават работната ни хипотеза. От друга страна обаче, аз самият се съмнявах във версията, с която пристигнах тук. И дори не можех да си представя, че ще успеете да намерите в панталоните ми поздрав от Ванг Ли. Поради това въпросът дали сте ми дали точни сведения или това е обичайната пропаганда е много важен.
— Дадохме ти най-точните сведения — отговори сериозно Рашид. — И щяхме да направим същото, дори и ако тази операция бе осъществена от палестинци. И не е задължително да се симпатизира на нас или на делото ни, за да се разбере това. Ние сме практични. Появи се първата възможност за сътрудничество с шведската служба за сигурност, което до този момент бе привилегия на Израел. В този шанс ние виждаме излизане на нов “пазар”, поради което предлагаме най-доброто, което можем. Доволен ли си?
— Отговорът е логичен — каза Карл, — и се надявам, че съответства на действителността, защото и без това ще ми е доста трудно да обясня на ръководството си у нас как съм получил тези сведения. А ако се върна вкъщи с пропалестинска фалшива информация, то ще ми се наложи да си търся друга работа.
— Не се притеснявай. Във всичко това обаче ме вълнува една подробност, която не е чак толкова важна, но нали съм адвокат, и става въпрос за това… хм, за това, че убийците в Норвегия получиха толкова меко наказание. В Швеция същото ли е?
— Не знам. Ти сам обаче разбираш ли кое в този случай е най-тясно свързано с днешния ни проблем?
— Това, че се опитват да представят убийството като дело на луди и ми се струва, че по-нататък се надяват да втълпят на всички, че уж психически неуравновесените араби се избиват един друг, жадни за кръв и така нататък. Струва ми се, че има известен паралел с вашия случай. Е, кажи защо сте толкова сигурни, че са били араби, когато явно са били израелци? Струва ми се, че аспектът е много интересен.
— Знаете ли какво оръжие са използвали в Лилехамер? — попита Карл с такъв вид, сякаш това не бе по-малко важно за него и си наля минерална вода. Само той и Муна пиеха вино, а останалите се ограничаваха с минералната вода.
— Не, оръжието не е било открито, защото убийците са избягали — отговори недоволно Рапгид.
“Интересно — помисли си Карл. — Или наистина не са забелязали онези три стотни от милиметъра разлика между калибъра на пистолета на „Токарев” и техния обичаен калибър, или се преструват, за да направят откритието ми на практика мое собствено, поради което да е още по-значимо.”
— Доколкото разбирам, те са използвали същото оръжие, същата марка и същия калибър — подхвърли като скоропоговорка Карл, опитвайки се да ги обърка.
Рашид го изгледа учудено.
— Доколкото си спомням, това не се твърди в онези стари материали, които четох, но е било така. А това само потвърждава тезата ни, не е ли така?
— В най-голяма степен. Всъщност какво оръжие използват вашите оперативни работници?
— Попитай Муна за това, защото е в нейната сфера — пошегува се Рашид.
Муна се замисли.
— Нашите оперативни работници ползват оръжието, с което са свикнали. Ако става дума за лично оръжие, то ние предпочитаме “Токарев”. Аз никога не съм имала такъв. Твърди се, че има недостатъци и освен това е рядко оръжие. Не се препоръчва, защото се използва от сирийската армия. Ние използваме по-голям калибър и най-често срещаното оръжие, разпространено сред нас в Бейрут, е автоматичният колт, но някои предпочитат браунинг с по-малък калибър. Най-обичайният ни калибър е 38 и 9 мм и това е по чисто практични причини, понеже целият Близък Изток е наводнен с тях, ако става дума за пистолети.
— Доколкото видях, ти самата си с колт. Мога ли да го видя?
Муна извади оръжието от чантичката си и го подаде на Карл с ръкохватката напред. Той извади пълнителя и изсипа няколко патрона върху дланта си. Върху тях нямаше заводско клеймо.
— Откъде са? — попита Карл, играейки си с патроните като с топчета.
— Наше собствено производство са — усмихна се Муна. — Мислехме да напишем “Made in Palestina” [96], но рано или късно това щеше да стане неизгодно.
— А ако “Амал” те задържи с това, няма ли да имаш проблеми?
— Ако “Амал” ме задържи, няма да имам проблеми, защото просто ще ме убият — отговори спокойно тя, гледайки към морето.