Продължаваха да седят около масата, но сега предпочитаха да говорят на неутрални теми, спомняйки си миналото си. Рашид бе получил юридическо образование в Американския университет в Бейрут. Успял да започне частна практика, но избухнала гражданската война. Оттогава търсенето на юридическа защита на законните права и ред в Бейрут нараснало забележимо. Сега Рашид притежавал адвокатска кантора, като наистина това било само прикритие на аналитика и стратега на “Джихаз ар Разед”. Бащата на Рашид произхождал от много известна палестинска фамилия и бил женен за либийска християнка. Не, майка му не подкрепяла фалангистите, защото била от доста богато семейство. Така че Рашид бил и адвокат, и полулибиец.
Муна била родена в сектора Газа и навремето си участвала в, група на съпротивата. Групата й обаче била обкръжена от израелците, които убили братята й и взривили и двете къщи на семейството й, и Муна избягала в Йордания. След това над нея поела опека “Ал Фатах” и тя се озовала в група зa саботаж в Южен Ливан и прекарала в нея дотогава, докато Абу ал Хул не й обърнал внимание и не я изпратил на двугодишен курс в Северна Корея. През последните пет години се занимавала с оперативна работа и в Европа, и в Близкия Изток, а тук в Бейрут завършила краткосрочен курс за медицински сестри и това станало нейна “шапка”, понякога дори и в „Бурж ел Баражна”. Именно през нея преминавали връзките на “Разед” със скандинавския медицински персонал.
Али и Муса, мълчащи в присъствието на двамата офицери, били войници от петнадесетгодишна възраст и влезли в онзи “елит”, който “Разед” формирал от време на време за охрана или провеждане на военни операции.
Още един млад човек с автоматично оръжие в ръка излезе на терасата и прошепнал няколко кратки фрази на Рашид на арабски, се оттегли.
— М-да — каза Рашид. — Време е да се разотиваме. Багажът ти е регистриран и няма никаква измама и нищо неочаквано, естествено, в него, но това бе най-добрият начин да предадем контрабандно няколко доклада по теб. Те са в таен джоб в куфарчето ти. Билетът и ръчният ти багаж са в колата. Муна ще дойде с теб, за да се простите нежно на летището. Остава само да се договорим за по-нататъшните контакти.
Не бе трудно да бъде намерен Карл, защото имаше много високо социално положение в цивилизована страна. Ако Карл обаче поиска да се свърже с “Разед”, можел да позвъни в адвокатската кантора и да говори за дела или за нещо подобно. Числото 16 щяло да означава “пристигнах в Бейрут”, числото 15 — че би искал среща в Стокхолм, а числото 21 — че операцията в Стокхолм е минала добре.
Вече на летището, той се протегна към куфарчето на задната седалка. Муна сведе глава и той я разцелува по двете бузи.
— Ако срещнеш израелски оперативни работници, предай им, че ги обичам нежно — прошепна тя.
— Обещавам — отговори й Карл. — Обещавам, че ще им предам поздрави от теб.
Самолетът на компанията МЕ А излетя почти навреме. Вечерното слънце хвърляше дълги коси сенки върху Кипър, а Карл заспа.
10
Още от седем часа сутринта Арне Фристед седеше в кабинета си и планираше операция по залавянето на престъпници. Мястото на срещата бе кафенето на втория етаж на Централна гара, а времето на срещата бе 12 часът на обяд. Да, по-скоро, в 12. Основните проблеми бяха няколко, като самата сграда на гарата имаше два входа и два изхода, а бе необходимо да се отчете и възможно голямо струпване на народ близо до мястото на залавянето. А предстоеше да бъдат заловени двама — швед, висшестоящ чиновник от Управлението по имиграционните въпроси, и иранец, шпионин, непритежаващ дипломатически имунитет и работещ като шофьор в иранското посолство. Казваше се Марек Кхорас и вече бе вписан в полицейските списъци на Швеция за незаконно притежание на оръжие, като освен това, съгласно описанието му, по характер бе не просто неуравновесен, но дори агресивен.
А това не бе хубаво, ако се вземеше предвид, че мястото бе многолюдно. Ако всичко протечеше по обичайния начин, щеше да стане така: Единият от двамата щеше да дойде пръв, да ри вземе чаша кафе, да си намери маса и да седне да чете вестник. Според класическия образец, вторият щеше да се появи след известно време, щеше да седне срещу първия и също да извади вестник. Не бе необходимо дори да разговарят. Те просто щяха да сгънат вестниците си, да ги оставят на масата и тръгвайки си, всеки щеше да вземе вестника на другия. В единия щяха да са документите, а парите — в другия.
Мястото на срещата бе много удобно, защото целият ход на събитията можеше да се заснеме на видео, понеже едната от камерите на Централна гара обхващаше цялата територия на кафенето, поради това там нямаше необходимост от много наблюдатели.