Ако всичко се случеше именно така, двамата можеха да бъдат задържани с уликите при излизането им от кафенето. Шведът, разбира се, нямаше да прави сцени. А иранецът?
Двама оперативни работници трябваше да се намират в кафенето и да поддържат радиовръзка с Фристед, а той щеше да се намира във временния полицейски участък в Централна гара, където щеше да се извършва и видеозаписът. При изучаването на плана на помещението бе най-лесно да се предположи, че всеки от онези двамата щеше да избере свой вход и свой изход. Единият от тях можеше да бъде хванат лесно на автобусната спирка, тоест на виадукта на “Клараберг”. А вторият очевидно щеше да опита да изчезне в самата Централна гора, може би по пътя към метрото. Трябваше да се блокира стълбището от кафенето и вторият да бъде арестуван още по пътя към него. Ако останеше в кафенето, щеше да се наложи да се предприеме нещо на място, като всичко зависеше от това къде щяха да седнат и имаше опасност от възникването на допълнителни проблеми.
И така, ако иранецът се спуснеше пръв по стълбата, тоест, ако си тръгнеше пръв от кафето, то можеше да бъде хванат веднага. А след това просто да се изчака шведът.
А ако постъпеха обратно? Та нали решаващият аргумент за получаването на сериозни улики бе залавянето и на двамата — единия с парите, а другия с документите. Най-важни обаче бяха документите, така че — следователно — иранецът не трябваше да бъде изпуснат при никакви обстоятелства.
Карл и Апелтофт пристигнаха почти едновременно — в осем часа и няколко минути. Карл бе изпълнен с новини и идеи и не млъкна повече от четвърт час.
Убиецът бил израелец, възползвал се от заловено оръжие по вече отработен образец. Достатъчно било да си спомнят за израелския офицер от сигурността. Нали тя бе предупредила именно за “план Далет”, а не за арабски “план Даал”. Това, че е съобщила някакви сведения на Фолкесон, но явно е пропуснала подробностите, не било толкова странно, ако се вземат предвид последвалите го събития.
По такъв начин възниквали два проблема. Преди всичко, основният въпрос е дали самата операция продължава? Едва ли израелците са се отказали от нея заради неочакваните усложнения във връзка с убийството на шведския полицай. Не е изключено обаче убиецът и съучастниците му да са вече в Израел. В такъв случай…
И вторият проблем, който бил по-неприятният, бил как, дявол да го вземе, четиримата “пропалестински активисти” са се забъркали в тази каша? Можело да се предположи, разбира се, че един от тях е замесен в нещо, но не и с израелците.
— Все пак може вероятно да се предположи, че и палестинците не са били съвсем откровени с теб — отбеляза кисело Апелтофт. — Мисля си, че не е чак толкова неочаквано желанието им да внушат на стария привърженик на движението им, че те и приятелите им не са виновни. Търси, така да се каже, престъпниците от другата страна.
— Трябва да се проверят две неща — продължи Карл, непозволявайки да бъде объркан от явната липса на ентусиазъм у Апелтофт. — Да научим от норвежците какво оръжие е използвано в Лилехамер. А чрез Министерството на външните работи можем да се обърнем към Сирия и да помолим за данни за пистолета на техния майор. Ако сведенията ни се потвърдят, значи всичко е било така.
— М-да — проточи Фристед. — Не е толкова трудно да го разберем от норвежците. Можеш да го направиш и сам. Просто им позвъни и ги попитай. С Министерството на външните работи и Сирия обаче положението е по-сложно. Трябва да бъде уведомен Неслунд. Ще ти се наложи лично да го посетиш. Трябва и да предвидиш, че едва ли ще затанцува от възторг.
— Предполагаш, че предпочита да има убиец-арабин ли?
— Не съм казал това. Между другото, днес по обед трябва да арестуваме някои хора. Отначало ми се струваше, че не е свързано с разследването ни, но сега не съм чак толкова сигурен в това.
Има тук една пречка и проблемът не е само в произхода на самата информация за продажността на шведския шеф на отдел и връзките му с иранците. Този тип от Управлението по имиграционните въпроси толкова често изплува по време на предварителното следствие, свързано със седемте заподозрени в тероризъм палестинци, че направо да се чудиш.
Освен това обвинява четиримата заподозрени в тероризъм, мотивирайки го с пространно доказателство за вече известното или предполагаемо пребиваване на организацията НФОП — ГК в Европа и анализ на политическите й цели и средства.