Обектът се усмихна, вдигна почти незабележимо чашата, сякаш намеквайки за тост, насочен към Хестенес. И изчезна. Остана само чашата.
Руар Хестенес се намираше на десет метра от най-близкия изход — следователно терористът не се бе възползвал от този път. И Хестенес усети как се облива в пот.
За голямо негово съжаление му оставаше само едно нещо — да излезе заедно с тълпата от универмага. Уличната прохлада отслаби малко напрежението му и той предаде по радиостанцията някой от сътрудниците в универмага да поеме наблюдението, защото съществуваше риск той самият да е забелязан. Намиращият се вътре Атлефьорд чу съобщението му чрез слушалката, скрита в ухото му, и успя да локализира обекта.
Да се наблюдават професионалисти в голям магазин бе истински ад. Всяко кратко съобщение можеше да бъде осъществено без пряк контакт. В точно определен момент обектът можеше да се озове на предварително определеното място, на якето му да бъдат закопчани три копчета, вместо едно или две, и така да предаде съобщението си на човека, когото може би и сам не познаваше или не виждаше. Можеше да държи в ръка шал или да разглежда кафяви, вместо черни или сиви ръкавици, и онзи, който в този момент приемаше съобщението, можеше да е който и да е от стотиците хора, стоящи наоколо.
Дори и да ставаше дума за по-сложна операция, като, например, предаването на документ в писмен вид или под формата на микрофилм, то и в този случай бе почти невъзможно да се забележи моментът на предаването. Обектът можеше да премери сиви ръкавици и да ги остави обратно върху купчината с кафяви. Следователно следенето му трябваше да продължи, а вече друг сътрудник трябваше да остане и да проследи кой щеше да пъхне след това ръце в тези сиви ръкавици.
Опитният шпионин или терорист можеше да извърши всичко това, намирайки се точно сред полицаи от службата за сигурност.
Атлефьорд и Селнес наистина се озоваха скоро в такъв вид идиотска ситуация. От секцията за стъклария на първия етаж обектът се изкачи на втория етаж и влезе в секцията за женско долно бельо, където се оказа единственият набиващ се в погледа на всички мъж. Към него обаче се присъедини още един — норвежки полицай от службите за сигурност със закопчано догоре палто (носеше радиостанция и служебно оръжие, поради това бе закопчал палтото си), избиращ чорапи с размер 40–42. Получи се сцена от комедиен филм.
Ето защо Атлефьорд бе принуден да се държи на разстояние.
Всичко по-нататък приличаше на игра на терориста с проследяващите го. Приложена бе цялата програма от учебника от курса по криминалистика — неочаквана смяна на посоката на придвижване; смяна от една немислима позиция в друга, също толкова немислима, този път в секцията за постелъчно бельо на третия етаж, където бе също така невъзможно непосредствено приближаване, както и в секцията за женско бельо. Когато всичко това най-сетне свърши, терористът си купи медна тенджера за 285 крони от секцията за домакински стоки на същия този етаж. Плати я с кредитна карта “Американ експрес” на негово име, сякаш подавайки визитка или във всеки случай потвърждаваше пребиваването си именно там и именно в този момент.
Продължението не бе по-добро. Проследяваният се върна в хотела, без вече да се спира по пътя си пред витрините и без да се огледа нито веднъж. Полицаите едва бяха успели да заемат позициите си около хотела, когато той излезе отново от него вече с празни ръце.
Пресече улица “Розенкранц”, отправи се към витрината с часовниците и започна да разглежда “Ролекс” с обков от бяло злато и брилянти на стойност 191 260 крони (Селнес стоеше съвсем близо до него и виждаше добре всичко). След това се поразходи още малко нагоре по улицата и се оказа отново до пропалестинските активисти. Постоя, сякаш разглеждаше сградата на парламента, след което премина на другия тротоар и продължи разходката си, а петима полицаи от службата за сигурност, които се намираха наблизо, го следяха с напрегнати погледи.
Именно в този момент към стоянката за таксита на отсрещната страна на улицата се приближи кола. Нямаше опашка и обектът претича неочаквано бързо през улицата, и скочи в готовата за тръгване кола.
Започнаха хаотично прегрупирване на силите и обмен на радиосъобщения между полицаите относно готовността за тръгване и номера на таксито за резервната група, намираща се някъде наблизо, но неизвестно къде.
Първите няколко минути бяха толкова мъчителни, колкото и проследяването в универмага. Наистина, първата кола на проследяването настигна скоро таксито и без каквито и да е церемонии, го следваше по посока на градския район Тойен чак до музея на Мунк[11].
11
Мунк, Едвард (1863–1944) — норвежки живописец и график. Творчеството му тематично се свързва със символизма, под влияние е на сецесиона, а като израз (вихрообразен рисунък и контрастни цветове) е най-близо до експресионизма — “Момичето на моста”, “Танцът на живота”, “Вик” и др.