След това е изпратил на правителството меморандум за възможността за депортирането и на седмината, дори и да имало законови пречки за това от типа на сериозни гонения, смъртни присъди или мъчения. Стигнал бил до извода, че в дадения случай не ги заплашвало нищо нито в миролюбивия Ливан, нито на териториите, контролирани от Израел, Сирия или Йордания.
Фристед си призна, че не е кой знае какъв познавач на условията на живот в тези страни, но не бил сигурен и в това, за което пишел човекът, когото им предстояло да заловят в 12 часа на обяд.
— Все още не разбирам какво отношение има това към нашия случай — изръмжа Апелтофт. — Та нали обстоятелството, че нашият “имиграционен шпионин” е във висша степен магаре, не опровергава преките подозрения срещу него.
— Та-ака е, разбира се — проточи Фристед, — но ние знаем откъде получих тази конфиденциална информация. Никой друг от “фирмата” не го знае. Поне засега. Не е ли странно, че руският шпионин ни предлага просто така върху сребърно блюдо момък, явно забъркан в нашия случай?
— Като го приберем, ще разберем. Ако той наистина е “имиграционен шпионин”, то възмездието няма да му се размине — каза Апелтофт.
— Да си свършим работата, пък после ще видим. Ако искаш, Хамилтън, можеш да се присъединиш към нас, но преди това звънни до Норвегия, а след обяд, докато ние се занимаваме с арестуваните, върви при Шерлок Холмс за поредната си порция овации.
Фристед ръководеше операцията от малка стая на полицейския участък, натъпкана с монитори. Цялата тази техника бе предназначена преди всичко за контрол над вандалите на Централна гара. Сега всичките монитори бяха изключени, с изключение на два, които бяха включили за видеозапис.
Оперативната група пристигна на гарата в единадесет часа, но както се и очакваше, нито един от заподозрените не се появи преди уговореното време. Първи дойде откъм улица “Клараберг” шведът и групата за наблюдение докладва за пристигането му само минута, преди да влезе в залата и да застане на опашката пред бара.
Директорът на отдел си взе чаша кафе и тръгна към масичката до прозореца, гледащ към перона за влакове, заминаващи на север. За да се наблюдава масата му без проблем, се наложи да се регулира малко едната от камерите.
— Добре — промърмори Фристед, обръщайки се към Карл. — Наистина, лицето му не се вижда, защото е скрито. Ако бе седнал от другата страна обаче, нямаше да вижда помещението.
Въпреки че след това сигурно ще си сменят местата. Иранецът ще дойде от другата страна, отдолу. Ако обаче си знае работата, то ще си тръгне през виадукта на “Клараберг” и в най-лошия случай ще седне веднага в колата си и ще изчезне. Тогава ще останем само с директора на отдела и паричките му — прошепна Карл, сякаш наблюдаваните можеха да го чуят.
— Колко наши хора имаме около виадукта? — попита Фристед по радиото.
Оказа се, че са двама и още двама в непосредствена близост. Ако не се случеше нещо извънредно, бяха повече от достатъчно.
Както се и очакваше, иранецът пристигна в дванадесет часа без една минута. Взе си чаша и сандвич, престори се, че търси свободно място, след което седна срещу шведския директор на отдел, а последният се престори, на свой ред, че не го забелязва. В кафенето имаше достатъчно свободни места. Всичко бе на практика ясно и информацията се бе оказана вярна. Без каквито и да е съмнения, това бяха именно те.
След това сякаш по поръчка за заснемане с видеокамера започна номерът с вестниците. Първо шведът сгъна вестника си веднъж — вероятно предаваните документи бяха голям формат. Няколко минути след това и иранецът остави вестника си на масата, след като го сгъна два пъти.
— За да не се изсипят парите — прошепна Карл.
Шведът стана и тръгна към изхода, като взе със себе си, естествено, вестника на иранеца. Избра пътя надолу по стълбището към голямата чакалня на гарата, както и бе предсказал Карл.
— О’кей — каза Фристед по радиопредавателя. — Хванете го веднага, щом само слезе по стълбището! Внимателно със стоката. Съобщете незабавно резултата!
Иранецът остана седнал и спокойно дояждаше сандвича си, пийвайки си чай.
— Как мислиш, кога ще си тръгне? — прошепна Фристед, обръщайки се към Карл.
Карл обаче вече го нямаше в стаята.
Иранецът стана, взе вестника на шведа и както се и очакваше, тръгна към изхода за виадукта.
— Да се залови обектът, щом само мине през вратата — каза Фристед по радиостанцията.
Докато Марек Кхорас вървеше с документите под мишница, той се молеше на Аллах да му помогне да забележи всичките му врагове. Именно през този шведски декемврийски ден обаче Милосърдния и Доброжелателния[97] не намери време за религиозния фанатизиран убиец и търгаш с политически бежанци.