Правейки това, което правеше не за пари, а по убеждение, Марек Кхорас бе обещал на Милосърдния и Доброжелателния, че няма да се предаде жив и охотно ще се присъедини към всичките други мъченици, загинали за делото му.
Излизайки от кафето, иранецът, който преди това бе работил като полицай от службите за сигурност, разбра на мига, че двамата, които вървяха срещу него със спортни обувки, дънки и спортни якета, също са полицаи. Без да се колебае нито миг и без да престава да се моли на Аллах, той извади от джоба на якето си револвер с надеждата или веднага да попадне в рая, или да се отърве и да остане на свобода.
Не успя обаче да стреля нито веднъж по вървящите срещу него без оръжие в ръце полицаи от групата за наблюдение, чиито валтери стояха преспокойно в нараменните им кобури. Светлината обаче наистина угасна за него, а когато отново се включи, то това не бе в рая, а в кабинета на лекаря на кунгсбергския затвор.
Защото само на половин метър след него от кафенето бе излязъл Карл Хамилтън.
Няколко часа по-късно Хенрик П. Неслунд седеше в кабинета си, а на един от столовете за посетители срещу него се бе разположил Карл. Шефът на спецотдела слушаше не много ясното обяснение на Карл за причините за неговото, меко казано, ненужно отскачане до Бейрут, като постоянно поглеждаше към лежащия пред него доклад за залавянето на “ирански полицай от службите за сигурност”. Не можеше да реши как да се държи с това “петле”, пробутано му от Стария. Така, сплетничейки на чашка за шведската служба за сигурност, израелците наричаха бащински сътрудниците му! След като Неслунд се похвали, че, видите ли, един от тях служи при него и че именно той е разкрил връзките на германските терористи, а освен това, едва ли не сам, е разгромил леговището на терористи в самия Стокхолм, един от израелците се разсмя и добави:
— Да го наречем тогава петел.
— Какво пък, става — съгласи се Неслунд. — Този дявол е доста високомерен, а е и от студентите-комунисти.
— Наречи го тогава Coq Rouge — Червения петел, също като цвета на това вино — продължи да се смее израелският полковник, а те пиеха вино от, марката “Божоле” с червено петле на етикета.
Неслунд се съгласи весело.
— Прекрасно предложение — и пиха за Coq Rouge.
Ако бяха малко по-далновидни, нито един от тях нямаше да предложи този тост. И все пак Карл получи прякора, който щеше да го следва презрелия му живот и щеше да е предмет на различни измислици и обсъждания сред колегите му от целия свят — приятели и врагове.
Червения петел високомерен комунист ли е? Или е испански боен петел с шипове, червени от кръв? По редица причини Неслунд нямаше никога да си признае, че е съпричастен към раждането на прякора Кок Руж. А Карл така и нямаше да научи, че именно Неслунд е забъркан в това, а и никога нямаше да се досети.
Сега обаче Неслунд седеше с този скучен Кок Руж и не знаеше с какво да започне — с хокане или похвали. И избра неутралния път, във всеки случай, с мек старт.
— Доколкото схващам, Хамилтън, момчетата ни от отдела за наблюдение са щели или да бъдат убити, или ранени, ако не си се намесил в случая. Чия бе тази импровизация — твоя или на Фристед?
— Моя. Не ми хареса ситуацията. Шведът не бе опасен и това бе ясно за всички. Този религиозен фанатик от Иран обаче… А и не разбирам момчетата от наблюдението. Защо вървяха така, сякаш се готвеха да приберат пиян?
— Те не са искали да вадят оръжие в тълпата. Свикнали са да ловят гуляйджии, които не се съпротивляват. А и можеш ли да ги разбереш защо? Добре обаче, че си се появил навреме.
— Значи информацията се потвърди.
— Не ще и дума, вече са затворени. Списъци с имена, адреси, месторабота и т. н., и т. н. срещу пари. Петнадесет хиляди, между другото. А как получихте информацията?
— Това е работа на Фристед и не мога да отговоря на този въпрос.
Карл се замисли дали излъга или не. Всичко зависеше от тълкуването на думите “не мога да отговоря”. Той обаче наистина не можеше да отговори, защото бе обещал на Фристед да си държи езика зад зъбите. Следователно, така и трябваше да постъпи.
— Първо — за доброто, след това — за лошото. Не ми харесва пътуването ти до Бейрут, Хамилтън. Ако бях тук, нямаше да отскочиш или както там се нарича. Разбираш ли ме?
— Защо? Резултатите са интересни. Норвежците потвърдиха, че гилзите са същите. Следователно и оръжието е същото.
— Е-е, гилзите не казват толкова много.