— Не е така. Това е доста необичаен калибър. Става само за руския пистолет, всички останали възможности са за немско оръжие от началото на века, каквото вече не се произвежда. Нацистка Германия е имала същия калибър, но както е известно, там вече няма такова оръжие.
— Историята за сириеца и останалото намирисва на блъф.
— Трябва да се провери чрез МВнР и тяхното посолство. Ако сирийците потвърдят…
— Арабите са си араби и държат един на друг. Случайно, разбираш ли, научих, че си попаднал не на вярната следа. Амбициозно е направено, дори твърде амбициозно. И между другото, никакви служебни пътувания без моето одобрение за в бъдеще. Ясно ли е?
— Да.
— Трябва да се съсредоточи цялото внимание върху Хедлунд. Нещо там не достига. Ти как мислиш?
— Така е.
— А какво е то?
— Понеже е събирал и трупал в папка писмата от немците, значи не е изхвърлял и своите. Тоест ги е криел. А може да е скрил и още нещо, което не сме намерили по време на обиска. Това може да се очаква от него, защото е подозрителен тип.
— Good thinking[98], Хамилтън. Наистина, добра мисъл. А как да намерим скритото?
— Не знам.
— Ами заеми се с това. Разбра ли?
— Добре.
— И второ. Понти. Някак много лекомислено го отписахме. Той и панталоните си е могъл да смени, и пътуването си да изиграе, и прикритие да си осигури. По-скоро би трябвало да се чудим, ако не го е направил. Разбира се, че е обмислил всичко при случай на неуспех с операцията си.
— С каква операция?
— Ако се бе случило онова, което е готвил.
— Това обаче вече не е актуално.
— Възможно е. В мрежата ни обаче попаднаха мнозина, а убиецът го няма.
— Стаята му в хотела е резервирана от секретарката на Норвежката радиокомпания, а не от него самия.
— Тя обаче би могла да го попита къде иска да отседне. Питала ли е онзи Хедлунд… или както беше там… Проверено ли е?
— Не мисля. Във всеки случай на мен не ми е известно.
— Ето виждаш ли? Никакви глупости повече. Заеми се с Хедлунд и скривалищата му! Ще ти бъде оказана помощ. Какво предлагаш?
— Да се претърси още веднъж квартирата му. При обиска е обръщано внимание на онова, което се е виждало. При по-внимателен оглед може и да се намери онова, което сме пропуснали.
— Good thinking, Хамилтън. Утре вземи двама специалисти и се заеми с проблема. И никаква самодейност! Ясно ли се изразих?
— Напълно.
— Повече никакви завои! Придържай се към известното, дявол да го вземе, Петле! Ясно ли се изразих?
— Съвсем.
— Добре. Dismissed[99]!
Карл се засегна от англо-американската словоформа, използвана от Неслунд. Шведският й превод имаше двояк смисъл — “изчезни” или “разкарай се”.
Повъртя се около Фристед и Апелтофт. Те продължаваха с разбора на успешно проведеното залавяне. В резултат на обиска в Норшьопинг бе намерена огромна сума налични пари и част от работни материали на Управлението по имиграционните въпроси, което не съответстваше някак си на работата на шеф на отдел. На “Лидингьо”, у иранеца, пък бяха намерени списъци и бележки, потвърждаващи твърдо вида на заниманията му. Сега ги бяха дали за превод. Във всеки случай бе вече ясно, че като резултат от операцията трябваше да има две присъди за шпионаж.
— И по колко ще получат? — поинтересува се Карл.
— Приблизително по три години — радваше се Апелтофт. — След това ще ги изгонят от работа, във всеки случай шведа, а паричките ще ги конфискуват. Така му се пада, дявол да го вземе. Заслужават да бъдат съдени по ирански.
— Сигурно така и ще постъпят с единия от тях, след като си излежи присъдата тук и бъде депортиран — пошегува се Фристед.
Усещаше се, че и двамата са в добро настроение. Денят се бе оказал резултатен, а и Фристед, и Апелтофт си бяха полицаи до мозъка на костите си.
— Неслунд ме попита откъде имаме информацията — каза Карл, охлаждайки с това веселието, царящо в кабинета.
— А ти какво му отговори? — поинтересува се Фристед с престорено безразличие.
— Казах му, че не мога да му отговоря, защото не е моя работа.
— Благодаря ти — каза Фристед и се зае с документацията си.
Карл си тръгна, без да каже нищо повече. Иранският случай бе чисто полицейска работа и те щяха да се справят добре и без него.
Та той дори не разбираше служебните бланки.
Отначало Фристед и Апелтофт заспориха. Първият бе сигурен, че Карл не се е раздрънкал за руския източник на информацията. Следователно, предполагаше той, Карл бе “бял” човек, а не един от младите и ненадеждни неслундски шпиони. Апелтофт се съгласи, но все пак го смущаваше това, че Карл е някакво си комунистче, което, видите ли, отишло в Бейрут, за да получи уверенията на палестинците, че не са виновни те. На такива изявления трудно можело да се вярва.