Фристед също се съгласи с това. И двамата се заровиха мълчаливо в случая, който още вечерта прогърмя по “Вечерно ехо”: “Арестуван е един от шефовете на Управлението по имиграционните въпроси. Оказал се ирански шпионин”.
Карл изхвърли гнусливо две съобщения за глоба за неправилно паркиране на колата му за няколко денонощия на непозволено място — пред сградата на полицията на “Кунгсхолм”.
Спря пред “Макдоналдс” на “Свеавеген” и си купи чипс, ябълков пай и черно кафе, след което се отправи направо към дома си в Стария град, недоволен от това, че сега щеше да му се наложи да търси доказателства за терористичните мисли на Хедлунд. Въпреки че те, разбира се, съществуваха все някъде.
Отритнал с крак вестниците, натрупали се за няколко дни, Карл видя изведнъж картичката. Веднага разбра, че това е най-важното събитие напоследък.
С картичката в ръка и без да включва осветлението в останалата част на апартамента си, той се отправи направо към телефона и набра един от заучените наизуст номера.
— Ще дойда след четвърт час — каза той и постави слушалката, сякаш потвърждавайки, че не може да има нищо по-важно от това.
Двадесет минути по-късно Стария си сложи очилата за четене. Преди това обаче, както обикновено, нагости госта си с домашен сайдер. Текстът бе написан на английски, а рисунката върху картичката изобразяваше екзотични риби в Червено море. Стария прочете картичката бавно и само веднъж:
Скъпи Карл!
През цялото време мисля за теб и едва не се побърках. Реших, че трябва да се срещнем. Направи всичко, каквото можеш, но се освободи за Коледа. Нека направим една любовна ваканция в Ейлат. Ще плуваме, ще ловим риба. Резервирам стая. Звънни, щом само пристигнеш в Израел, на№ 067/37290 (дом.). Обеща да дойдеш. Сега знам, че си ми по-необходим от всичко на света и не мога да живея без теб.
Шуламит Ханегби
Стария остави замислено картичката, надигна се и потърси забранените му цигари. Изпусна един-два пъти дим през устата и заговори:
— Извинявай, но това “не мога да живея” и така нататък не може да се тълкува буквално. Израелците никога не убиват своите. Тя има предвид нещо много важно — каза Стария и изпрати към тавана облаче дим.
— А не е ли капан? — попита Карл.
— Не мисля. Шведски полицай не може да изчезне толкова лесно в Израел, защото е възможен голям скандал. А ако искаха да научат намеренията ти, щяха да се обърнат към Неслунд, защото щеше да им каже всичко.
— Нали те обаче са убили Аксел Фолкесон.
Карл съобрази на мига, че не бе успял да каже още нито дума за откритията си в Бейрут. Стария повдигна въпросително гъстите си вежди — чакаше разяснения.
За десетина минути Карл му разказа хипотезата си, че убийството е дело на специализирана група от Мосад, наричала се преди “Божията мъст”. Без да го прекъсва и без да се учудва, Стария пушеше спокойно цигарата си.
— Добра работа — каза той, след като Карл приключи. — И теорията ти е интересна. Между другото, възможно е и да си прав. На този дявол Арон Замир не може да се вярва. Това обаче не променя проблема с картичката. Следователно, момичето е предупреждавало за нещо нашия полицай и сега иска да разкаже нещо и на теб.
Карлкимна.
— Очевидно е, че иска да повтори предупреждението си. Да го поясни, така да се каже. А какво мислиш ти по този повод?
— Да, тя, очевидно, е запозната със съдържанието на “план Далет”. Освен това знае, че израелските убийци са започнали действията си. Защо й е обаче да издава своите? Това ме учудва. Аз, например, не вярвам на Неслунд.
Преди да отговори, Стария взе картичката и погледна пощенския щемпел.
— Картичката е изпратена от Израел в деня, в който си заминал. Нито Неслунд, нито израелката са можели да знаят, че ще се озовеш така внезапно в Бейрут. Ако, разбира се, самият Абу ал Хул не е израелец.
— Това не е логично, без да става на въпрос, че не вярвам на това. А и защо им е на израелците да ме снабдяват отначало с информация за самите себе си, като ми устроят театър в Бейрут, а след това ми отмъстят за информацията си, знаейки при това, че бих могъл да разкажа за нея на половината шведска служба за сигурност? Защо да има опасност да изчезна в Израел?
— Така е — съгласи се Стария. — Това е невъзможно. Картичката е истинска. Трябва да отидеш и да я попиташ лично.
— Защо обаче иска да издаде своите?