— Тя е офицер от службата за сигурност и работи в “Шин Бет” или “Аман”. При израелците, както и навсякъде другаде, съществува съперничество между различните организации. Нещо от този род е. И тя не харесва Мосад или не одобрява мръсните трикове на департамента на Мосад.
— А ако там хванат и двама ни?
— Това няма да е изгодно за никого.
— Какво имаш предвид?
— Дори не ми се иска и да го казвам. Тя не е заинтересувана от каквито и да е признания, а и ти също. Обаждай ми се на всеки дванадесет часа. Ако нямам такова обаждане от теб, ще отида при стар мой познат и ще го заплаша с отмъщение от страна на Один[100] и голям скандал. Мисля, че няма да те подложат на мъчения. Добре е, че не си арабин.
— А какво да правя с Неслунд?
Неслунд се бе върнал току-що от Париж — за това с ирония и мимоходом бе намекнал Фристед — и бе казал, че “знае”, че операцията все още е арабска. Бе отказал да провери сирийската история на пистолета на „Токарев” и освен това бе забранил на Карл да предприема каквито и да е пътувания.
Стария дори се вдъхнови от струпалите се оперативни усложнения и ги загриза методично едно след друго. Възнамеряваше да се заема с проблема с пистолета лично посредством старите си приятели във френското разузнаване SDECE, защото те били в много добри отношения със сирийците и запитването им щяло да бъде прието с необходимото внимание. Освен това щяло да предизвика по-малко подозрения, отколкото запитване от страна на шведското МВнР, при това с позоваване на разследване на случай на убийство.
Това — по отношение на пистолета.
А това, че след пребиваването си в Париж “полицаят” (тоест Неслунд) бил казал, че “знае нещо”, било естествено. А и Неслунд бил идиот. Разбира се, че израелците го били натъпкали с някаква “добре огладена” информация за предстояща арабска операция. Тези сведения пък били важни, най-вече с това, че такава операция била все още възможна и за това намеквала и картичката.
Такива ми ти работи.
Сега за забраната за пътуване. Стария се оживи отново и заяви, че с този вид бюрократични пречки трябвало да се бори със същото оръжие. Както и всички останали шведи, Карл можел — и с това шведската служба за сигурност се различавала явно от съответните организации по целия свят — да се обяви за болен и както и всички останали шведи, имал правото на едноседмична настинка без лекарско потвърждение по всяко време на годината. Що се отнасяло до самото пътуване, то било добре, че настъпвала Коледа и във връзка с това разполагали с необходимия канал. Карл можел да замине в състава на групата, организирана от “Ансгар тур”, заедно с пилигримите и пенсионерите. Стария имал добри връзки там.
— Добре ще е — каза в резюме Стария, — ако успеем да помогнем за изместването на стария Арон Замир. Доста от моите израелски колеги ще оценят това по достойнство. Между другото, ще съставя инструкция за теб. Ти, доколкото разбирам, никога не си бил в Израел?
— Нито като пилигрим, нито като шпионин.
Весело тананикайки си, Стария тръгна за уискито. Върна се с бутилка и я вдигна така, сякаш канеше петела от голямата картина да се присъедини към него.
— А какво става с “пропалестинските активисти”, които арестувахте? Рано или късно ще се наложи да ги освободите. Любопитно е да се види как Неслунд ще се опита да изпълзи от тази пропаст. С лед или без?
— Без. Трима от тях нямат нищо общо с това и са обикновени “активисти”. А единият е просто дявол, като “Баадер-Майнхоф” е истината и светлината за него. Той обаче, както и останалите, едва ли е свързан с “плана Далет”.
— А има ли чисто формално за какво да го затворите?
— Не, не мисля. На шведите, дявол да го вземе, е разрешено да изповядват каквито си искат възгледи, а ето че арабите могат да бъдат обявени за това за терористи. Между другото, ти с твоето оръжие на стената в антрето, нарушаваш значително повече закона от него. Не виждам за какво би могъл да бъде осъден. Въпреки че Неслунд иска да се поровя в “мръсните му ризи”.
— Мислиш ли, че ще намериш нещо?
— Възможно е да намеря допълнителни документи, потвърждаващи, че симпатизира на терористите. Работа е за архива, така да се каже. Не вярвам обаче в престъплението му и преди всичко не вярвам да сътрудничи на израелците.
— Да, това наистина е малко вероятно. Добре си представям затрудненията на Неслунд след седмица. Ако всичко се разкрие, то вестниците “Свенска дагбладет” и “Експресен” ще бъдат принудени да “свирят отбой”. Много весело ще е.
— Такива като Хедлунд ли сте имали предвид, когато сте се занимавали навремето с инфилтрацията на левите сили?