Стария се намръщи. Въпросът бе болезнен за него. Помисли си и за самия Карл, за когото и за миг не можеше да приеме, че по този начин моли за прошка за миналото си.
И Стария не пожали време за разяснения.
— Първо, този период от историята на шведската служба за сигурност вече е минало. Много пъти той не бе кой знае колко удачен, но в някои оперативни отношения бе напълно успешен. Например, именно IB организира КСМЛ — Комунистическия съюз, като от време на време в ръководството му имаше толкова наши, че можеха да го управляват напълно. Този класически трик е използван навремето си от тайната полиция през 1906 година в Русия. Нашата полиция не би могла никога да го направи. За нея освен това всичките социалисти са еднакви, сякаш Коминтернът все още съществува. Създавайки обаче KCMЛ, бе много удобно да събираме най-изявените екстремисти на едно и също място (може да се каже, че KCMЛ бе нашата мухоловка). При ограничеността на човешкия ресурс обаче това бе необходимо, защото по никакъв разумен начин не можеш да организираш наблюдението на всичките “леви” и никога нямаше да можем да отделим зърното от плявата.
От оперативна гледна точка тази история бе интересна. Прекрасно класическо решение на класически проблем. За разузнаването обаче е вредно да вкарва в работа ресурсите си, когато става дума за сфера на дейност на полицията. И това също е класически проблем. От правителството обаче постъпваха директиви — отначало от Таге Ерландер, а след това и от Улоф Палме — защото то не вярваше на полицията, а именно през онези години — края на 60-те и началото на 70-те — ние бяхме натрупали материал за лявото движение, който бе къде по-значителен от каквото и да било друго. И всичко това много преди руският шпионаж да придобие такава агресивност. През онзи период почти бе забравено за руснаците, за правителството бе по-важен ловът на наште си леви. А и чуждестранните колеги жадуваха за прясна стока на нашия пазар, така че и в това имаше оперативно предимство.
Слушайки го, Карл все повече се намръщваше и Стария го забеляза.
— Просто ти разказвам онова, което беше, а не морализаторствам. По-нататък всичко ще е различно при нас. Ти, например, ще избегнеш съдбата на KCMЛ, бъди сигурен. Те, между другото, са “самонастройващо се пиано”. Мисля, че прибрахме хората си оттам, именно защото сами започнаха да се саморазправят.
— Сега обаче аз се занимавам с лов на пропалестински активисти. А след това ще дойда при теб и ще трябва да следя KCMЛ?
— Това е някаква глупост. Когато преминеш към нас, ние ще те изпратим да се бориш срещу враговете на страната ни, а не да ловиш левите. Между другото, още ли си комунист?
— А ти все още ли си социалист или социалдемократ?
— Мисля, че колкото повече остарявам, толкова повече ще клоня към левите. Е, а ти комунист ли си?
— Не знам. Аз съм за всичко, свързано с правия ред и икономическото равенство, но не ми харесват комунистическите традиции с тайната полиция и със задържането на опозицията в лудници с инжекциите от сярна киселина отзад. Не съм обаче и социалдемократ. Всъщност, не знам какъв съм.
— Огорчава ли те това?
— Не. В “Кларте” бе интересно. Там се чувствахме знаещи всичко. Сега обаче не съм същият и нямам онова “марксистко-ленинско-маодзедуновско мислене”, както по онова време. Не искам обаче да съм политически полицай, така че си го запиши някъде, дявол да го вземе.
— Добре. След като преминеш при нас, ще се заемеш с руснаците. Any objections? [101]
— None whatsoever[102].
— Искаш ли да напуснеш полицията?
— Да. И колкото се може по-скоро.
— Разплети това кълбо и ще станеш неудобен за полицията, а аз ще имам солидни аргументи и ще мога да те взема непосредствено при мен.
— Обещаваш ли?
— Ще направя всичко, което мога. Обещавам ти. Ти обаче имаш още едно задължение. Например, да се върнеш жив от Израел.
— А ако не успея?
— Това също е решение на проблема, макар и не най-доброто. Още уиски?
Първата половина на следващия ден Карл прекара в квартирата на Хедлунд — Хернберг. Не бе обаче сам. С него бяха двама от техническия отдел, двама, които можеха да намерят скритото, където и да бе то. Отвън бе паркиран с нищо неотличаващ се микробус фолксваген, натъпкан с оборудване, за функциите на което Карл само се досещаше. Нещо там бе свързано с ултразвука, търсенето на метал и топлинните вълни.
“Аха — оглеждайки се, казаха те. — И какво трябва да ти намерим?” Карл поясни, че става въпрос очевидно за документи с обичаен формат, вероятно, машинописни листове, бели. След това възниквал чисто теоретичният въпрос за оръжие. Там обаче вече била идвала два пъти полицията, така че второто било малко вероятно.