Опита се да си спомни дали наистина бе надникнал в кошчето за хартия, когато бе ходил за пръв път в квартирата. Да, почти бе сигурен, че го бе направил. Освен това не само той бе извършвал оглед, така че и други бяха оглеждали кошчето.
Хедлунд да е убиецът? В арабска операция под кодовото название “план Даал”? За нищо на света.
Карл извади на дисплея данните за Хедлунд, като поиска всичко, което се отнасяше до военната му служба, и си изясни, че последният е пацифист, отказан се от военна служба.
Нима през трите месеца на пребиваването му в Бейрут палестинците бяха успели да превърнат този дърдорко в убиец, за да изпълни тази мисия вместо Муна и момчетата й? Не, това бе невъзможно.
Нима Хедлунд би могъл да извърши това сам, за да докаже правилността на тезисите си, за да му повярват, за да се сдобие с нови привърженици и за да задейства “репресивната машина”?
Защо му бе било на Аксел Фолкесон да се среща толкова рано с него? И въобще, познавал ли е той Хедлунд?
Карл си отбеляза, че трябва да се отговори на последния въпрос.
А какво, всъщност, означаваше нежеланието му Хедлунд да е замесен в убийството? Нима и той, както и Неслунд, искаше на практика убиецът да е палестинец, а не израелец?
Може би Шуламит Ханегби би могла да отговори на тези въпроси. Трябваше да се срещне с нея на всяка цена.
Приключи с писането на докладите и ги постави в плик за вътрешноведомствено ползване с копия за Неслунд и Фристед. Вече бе късно, работният ден бе свършил преди няколко часа и повечето сътрудници се бяха разотишли по домовете си.
Карл се спусна до мястото, където бе оставил колата си, очаквайки да намери квитанция за глоба за продължително паркиране, и по обичайния си път покрай магазинчето за хамбургери се отправи към дома си в Стария град. Вече очакващата го поща обаче удължи за втори път през този ден работния му такъв. Стария му бе изпратил билет на “Ансгар тур” с полет на следващата сутрин и списък със заповеди, започващ със специално подчертаното: “Не взимай никакво оръжие със себе си”.
Да, правилно бе, разбира се, така че щеше да направи точно това. В специалната му чанта имаше специален пластмасов джоб за оръжие с метална подложка. В специалния апарат на обикновените летища там се виждаха няколко фотоапарата и обектива, а в тайното отделение зад “апаратите” се намираше револверът му. При отваряне на чантата там наистина се виждаше фотоапарат и телеобектив, които почти прозираха, обаче вътре, от другата страна на пластмасовата пластинка, се намираше това тайно отделение. Повечето от контролните пунктове в света се хващаха на номера с тази пластинка (американското разузнаване я ползваше обикновено в страната си, за да не попълва специалните формуляри за носене на оръжие). Израелците обаче не можеха, разбира се, да бъдат подведени. Освен това той щеше да лети за Израел не да печели войната. Ако все пак му се наложеше да спечели нещо в нея, то щеше да е само едно сражение.
Останалите инструкции на Стария бяха още по-неочаквани. Остави четенето на писмото и позвъни на Фристед. Обади се синът на последния и каза, че баща му и майка му са отишли на някаква вечеринка. Тогава позвъни на Апелтофт, който се оказа у дома си.
— Ей сега ще намина — каза Карл и затвори телефона.
След половин час Карл вече седеше до кухненската маса на Апелтофт. Отначало му бе трудно да си събере мислите и да каже онова, което искаше. Проблемът бе в това, че нямаше никаква представа как би трябвало да изглежда домът на офицер от сигурността, а в извънградското жилище на Апелтофт той видя нещо абсурдно-народно-шведско, което приятелите му от “Кларте” най-малкото не биха могли да си представят.
Надникна в голямата стая и поздрави жената на Апелтофт, седнала пред телевизора. На най-горната книжна лавица бяха наредени различни туристически сувенири — раковини, кибритени кутийки, статуетки на испански бойни бикове, миниатюрен мях за вино, снимки на Апелтофт и фру[105] Трета с бански костюми и хартийки на носовете, сватбен портрет в селска църква, снимка на дъщеря им със студентска шапка.
На книжните рафтове имаше редица евтини издания на класиците на световната литература и старо течение на списанието “Фолкет и билд” с шведска “работническа” литература. А в кухнята, където седяха, висеше тъкан килим с изображение на червена къща и малко езеро, лодка с весла и така нататък, както и с текста: “Домашното огнище е по-скъпо и от златото”.