Оперативните работници направиха всичко както трябва. Двамата от първата кола си разпределиха задълженията, като единият от тях последва наблюдавания в музея, а другият остана в колата и докладва по радиостанцията.
След пет минути пристигнаха още двама. И единият от тях също влезе в музея. Така станаха общо четирима — двама в сградата и двама отвън.
Денят бе ежедневно сив, бе началото на декември, посетителите в музея бяха малко и освен това нито един от тях не приличаше на човек, имащ нещо общо с Близкия Изток. Без съмнение повечето бяха обикновени норвежци и сред тях имаше деца — явно бе посещение от училище.
Терористът си купи каталог, но го разгърна само един път, за да провери някаква подробност. На две места се задържа достатъчно дълго. Първият път бе за около двадесет минути пред четири картини на Мунк от 90-те години на деветнадесети век (“Мадона”, “Целувка”, “Девойката и смъртта” и “Вампир”). Доколкото можеше да се разбере, през цялото това време той бе погълнат от съзерцаването на картините.
След това премина в другата зала и гледа дълго картината, изобразяваща жена, но в съвсем друг план (“Момичето на моста”, около 1927 г.).
Там имаше контакт с възрастен мъж. Като че ли говореха за картината.
След като възрастният мъж излезе от музея, единият от сътрудниците го снима (след две денонощия, естествено, го идентифицираха — Хермунд Браате, бивш корабовладелец, милионер, живеещ затворено във вилата си в Естфолд, край градчето Мое).
Възможно бе терористът да бе имал контакт и с възрастната дама, на която бе помогнал, като й вдигна бастуна. Дамата също бе разпозната след това (пенсионерка, бивша старша медицинска сестра от Центъра за детска и юношеска психиатрия).
Имаше и още един контакт, но той можеше да не бъде взет под внимание (терористът каза нещо на една ученичка, момиче на осем години).
Това бе всичко, което се случи за четиридесет и две минути.
След това, сякаш играейки самия дявол, той с бавна крачка, а не с автобус или такси, се отправи обратно.
Двама от сътрудниците останаха да дежурят при колите, за да тръгнат малко по-късно, а другите двама възобновиха проследяването пеша.
Терористът се спусна спокойно по улица “Тойен”, сякаш канейки се отново да се отправи към центъра. След около двеста метра обаче се спря, постоя за миг и свърна към ботаническата градина, намираща се от дясната му страна. Наведе се, “оправи” връзките на обувките си и с това успя да се огледа наоколо, но не видя никого, освен двамата полицаи от сигурността, въпреки че те се намираха на прилично разстояние и на различни тротоари.
По-нататък терористът нито веднъж не се огледа, но внезапно промени посоката си, като зави наляво по “Хагегата”, сякаш се насочваше към станция “Тойен-Т” на метрото. Вместо това обаче, той отново свърна по посока на центъра и по улиците “Серли”, “Йенс Белкес” и “Борг” се насочи направо към новото здание на полицията на “Грьонланд”.
Приближавайки го, той го подмина, разглеждайки самата сграда. След това се спря до табелата, съобщаваща, че с бялото здание на полицейското управление съседства старият и невзрачен окръжен съд.
След това отново се обърна и тръгна по посоката на хотела си, без да се оглежда и без да спира.
Полицаите пред хотела се прегрупираха.
Терористът излезе на улица “Карл Юхан” откъм страната на парламента. Вместо обаче да пресече улицата срещу грандхотела и да се заеме с обичайното си разглеждане на часовниците на фирмата “Ролекс”, той ги подмина, пресече улица “Розенкранц”, стигна до малка зелена вестникарска будка, купи си четири или пет норвежки сутрешни вестника и веднага влезе в най-близката телефонна кабина.
Руар Хестенес се намираше на тридесетина метра от него, най-близко от колегите си. И въпреки че съществуваше риск обектът да го бе забелязал още преди това в универмага, му оставаше само да разчита на късмета си. Терористът бе с гръб към него.
Приближавайки се до кабината, той определи първата цифра по действията на терориста с шайбата. Бе шест — следователно със сигурност разговорът не бе международен. И понеже никой не отговори, обектът постави бързо слушалката, изчакал, наистина, приблизително около шест-седем позвънявания (съобщение можеше да се предаде и така — като се остави телефонът да прозвъни определен брой сигнали за “съобщение А” и друг брой за “съобщение Б”).
Терористът започна да набира друг номер. Хестенес бе съвсем близо, на не повече от метър. Когато обаче се опита да заобиколи кабината, за да види поне няколко цифри, обектът се премести в същата посока и закри изцяло шайбата с тялото си.