Карл взе такси и се отправи към Йерусалим. По това време на денонощието планинският път бе почти пуст. Срещнаха само няколко коли и така и пристигнаха сами. Карл посочи адрес в центъра на еврейската част на града.
През две пресечки от мястото, където слезе от таксито, имаше денонощно кафене — така бе рекламирано в туристическите брошури — и Карл влезе в него. Купи си няколко английски вестника, поръча си слабо кафе с мляко, петмез и хумус с малко хляб, намери си закътан ъгъл и прекара там няколко часа, четейки вестници. Най-накрая реши, че твърде дълго се е заседял. Никой обаче не се интересуваше особено от него. В кафенето се бяха разположили на групи предимно млади израелци, които, изглежда, “бистреха” политиката. Ако някой хвърлеше бегъл поглед в неговата посока, то вестниците на английски език веднага издаваха, че е чужденец, което пък пресичаше желанието за разговор с него на тема политика или футбол.
Излезе от кафенето почти по тъмно, но вече, аха-аха, трябваше да се развидели. Спусна се през еврейската част на града, продължи пътя си надолу по хълма към осветената стара градска стена и влезе през портата за Яфа. Улиците бяха мокри от дъжда и съвсем безлюдни, а щорите от гофрирана ламарина на магазините — спуснати. В момента градът изглеждаше така, сякаш бе безлюден, въпреки че през деня там имаше шум и блъсканица.
Необходими му бяха десетина минути, за да пресече целия град и да излезе от него от другата страна, близо до храма. Оттам той тръгна надолу към Гетсиманската градина. Там, в малка къщичка в долината, се намираше, както се твърдеше, гробът на Мария Магдалена. От нея той започна да се изкачва в Маслинената планина[112]. След четвърт част бродене сред храсти и девета той стигна до мястото, което бе самата маслинена гора.
Отвори чантата си, извади от нея мушамата си, разстла я и седна, подпрял гръб на едно маслинено дърво. Никой не можеше да мине незабелязано покрай него, но наоколо нямаше жива душа, а гледката бе великолепна.
Под него се разстилаше класическият Йерусалим. Големият златист купол на джамията на Омар, по-малкият сребърен купол на джамията “Ал Акса”, ротондата на Божи гроб, градската стена и част от постройки, които не успя да определи, се виждаха само като светли петна. Именно този пейзаж бе цел на продължителна война, именно този изглед бе ябълката на раздора, държаща Близкия Изток в постоянно напрежение. Йерусалим бе град, който, както твърдяха евреите, те бяха завоювали завинаги. Или пък бе Ал Кудс — също толкова свещен град, който мюсюлманите се кълняха, че ще си върнат. Оттук войната се бе разпълзяла по света чрез милиарди груби и тънки нишки и една от тях беше оплела някакъв си полицейски началник Фолкесон в Стокхолм, което бе довело до убийството му. Джамията на Омар там, долу, бе построена приблизително шестстотин години след като римляните бяха разрушили еврейския храм и бяха заточили няколкото десетки хиляди въстанали в други римски провинции, за да бъдат прекратени най-сетне размириците в еврейските колонии. Тези десетки хиляди заточеници, които, съгласно легендата, постоянно се молели и поздравявали с “догодина в Йерусалим”, завоювали впоследствие страната и прогонили от нея още по-голям брой палестинци, а те на свой ред, трябвало да посветят следващите си сто години на повторението на победите на Салах ал-Дин[113] над града на кръстоносците.
Някъде там, долу, в слабо осветената еврейска част на града или в тъмнината под куполите на арабската му част може би се криеше убиецът, когото търсеше Карл Густав Гилбърт Хамилтън, лейтенант от резерва на шведския флот.
Странно стечение на обстоятелствата и нелепа мисия.
Загърна се още по-плътно с дебелото си военно яке и се отпусна. Седеше и просто гледаше към светлинките и се вслушваше в тишината на същото онова място в Маслинената планина, където, както му хрумна изведнъж, може би бе прекарал някога своята последна нощ Иисус, преди да слезе в града, за да умре. Времето се точеше бавно, като при лов.
Скоро след изгрев-слънце той стана, извади самобръсначката си и се зае с утринния си тоалет. След това се спусна бързо в града и само за четвърт час премина през новите градски райони, с които израелците бяха обкръжили арабския център на града. Строителството все още продължаваше, навсякъде се трупаха купища арматура, останки от строителни материали, блокове от пенобетон, дъски, ръждясали машини или части за такива, счупени плочи, каквито се използваха за фундамент на къщите.
113
Салах ал-Дин (1138–1193) — наречен още Сападин. Египетски султан от 1171 г., основател на династията на Аюбидите. Ръководи мюсюлманите в борбата им срещу кръстоносците. Завладява Йерусалим (1187). Отблъсква III-ия кръстоносен поход (1190–1192). Герой на романната трилогия „Рицарят тамплиер” на Ян Гиу.