Карл си помисли за Муна, която бе срещнал в Бейрут. Теоретично тя би могла да е една от онези избягали федаинки. С това обаче трагедията в семейството на Шуламит не свършила. Тя самата била млада вдовица — между другото го молела за прошка, че не му го била казала по-рано. Мъжът й умрял почти веднага, след като се оженили. По време на похода в Ливан. Точно сега синът й бил тръгнал на училище и затова й било толкова трудно да дойде.
Роднините й се били разделили на две политически фракции. И Всичките били ашкенази[118] и сефаради[119] от първо или второ поколение, както и тя самата, и освен това с етническо начало и същия историко-политически фон, който влияел на съдбата на Израел. Имала роднини и в политическия истеблишмънт[120]; и в профсъюзното движение “Хистрадрут”, имащо по-голяма тежест от политическите партии; и разбира се, в ръководството на Министерството на отбраната на страната. Противоречията между тях обаче били много жестоки. Крайнодесните от роднините й (чичо й от фракцията “Иргун” имал седем деца от два брака) предпочитали, както и самата Шуламит, линията на традиционалистите, а именно докато арабите не изчезнат поне от най-близките райони — война, война и пак война, нито педя “преотстъпена” земя с цената на предателство и така нататък.
И все пак тази линия била подкопана от икономическата катастрофа, постоянно увеличаващата се емиграция и намаляващата имиграция, както и от загубата на много хиляди израелци във военните действия срещу Ливан, резултат от които било само спечелването на нови фанатизирани врагове на Израел. На практика фракцията на Бегин постигнала почти невъзможното, като й се удало да се обърне към Ливан и освен това да влезе в алианс или поне да установи въоръжен неутралитет с бившите си смъртни врагове от средите на десните ливански християни. Ако привържениците на Бегин продължаваха тази отчаяна политика в международните отношения, в икономиката и в някои отдели на службата за сигурност — подчерта незабележимо последното — всичко това щяло да доведе Израел до ада.
Такива били противоречията в семейството й по това време. Това давало възможност на Карл да разбере по-добре колко тясно била свързана с Израел и колко щяло да й е трудно да се омъжи и да напусне тази страна.
Това не е важно. Нали, във всеки случай, сега сме заедно — утешаваше я театрално Карл, намеквайки за трудностите на съпружеския живот, въпреки че не разбираше съвсем смисъла на “играта” им.
Автобусът пътуваше между полуразрушили се планини към равнината край Червено море. Тя разказваше дълго и подробно, а той се опитваше да отдели от монолога й мотивите й за предупреждението й към Аксел Фолкесон за възможна планирана акция на “десните сили” в израелската служба за сигурност. Нима всичко бе толкова просто? Не се предава обаче военна информация на чужда държава, само защото не си съгласен с причините за възникването й?
Не съм съвсем сигурен, че разбирам всичко, което казваш. Имам предвид за нас двамата. Е, добре, разказвай по-нататък! — каза той, взе ръката й и я стисна приятелски няколко пъти.
Тя се усмихна и отдръпна ръката си.
Ейлат бе малко и още слабо устроено селище, приблизително такова, каквото си го представяше Карл. Сума ти недостроени къщи, строителни площадки, купища цимент и арматурно желязо и между тях симпатични хотелчета, като от цветна картичка, но с чупещи се в ръцете дръжки на вратите при докосване до тях и с нерегулярно течаща вода в стаите.
Бе около 25 градуса — истински шведски плувен сезон. Слезли от автобуса и събрали багажа си, те свалиха пуловерите си и тръгнаха към водата. Както и навсякъде другаде в Израел и тук имаше много млади хора.
Шуламит обясни, че хотелът им е на километър и половина от египетската граница и че си струва да “хванат” кола. Карл спря такси, въпреки че тя го уверяваше, че в Израел винаги ще те откарат, когато “стопираш”. Преди, докато служеше във флота, Карл също бе постъпвал така, но в Калифорния се бе убедил, че “стопиращият” се опитва напразно да реши проблема си.
Пътуваха покрай Старото пристанище, съвсем близо до зелено-синия металически оттенък на Червено море и само на няколко километра от бреговете на Саудитска Арабия.
Хотелът бе бял, в асансьора свиреше “муцак”[121] музика. С две думи — нищо необичайно. Влезли в стаята си, Шуламит постави пред устните си показалеца, след което го запита високо дали веднага ще се заемат с “любов” или първо ще похапнат и, въобще, какво ще правят след това. Карл се колебаеше и й предостави правото на избор, а тя му предложи “да се заемат с любов” на брега. А след това можело да вземат под наем акваланги, ако, разбира се, той знаел какво да прави с тях, или просто да поплуват. Нямало да е зле и да хапнат на брега.
118
Ашкенази — наименование на евреите, заселили Централна и Източна Европа, основно Германия, Полша, Франция, Украйна и Русия.
119
Сефаради — терминът сефарад е употребен в Библията и означава Иберийския полуостров. Прието е с този термин да се наричат живелите на Иберийския полуостров от еврейски произход и техните потомци. Тъй като след 1492 г. евреите са прогонени от Испания, а няколко години по-късно и от Португалия, сефарадският иудаизъм се разпростира в целия средиземноморски ареал, а по-късно и в Новия свят.