В хотела можеше да се наеме и кола. И ето че вече с малък златист японски автомобил с израелска реклама на полуспуснатия слънчев предпазител се отправиха по посока на Египет. Граничният пост “Таба” бе на километър от хотела им, като там дори не разтвориха паспортите им, а им разрешиха с ленив жест да минат.
Мястото, към което се насочваха, се наричаше Кораловия остров. Бе къпалня с ресторант от обикновен израелски тип по средата на малък остров с доста добре запазили се руини на замък от времето на кръстоносците.
Влязоха в симпатична колиба със сламен покрив и си поръчаха риба на грил и кока-кола, която въпреки нежеланието си Карл се бе научил да пие в САЩ. По време на обяда продължаваха да си говорят празни приказки, прелиствайки брошурата, за да намерят там Кораловия остров, и за своя най-голяма радост го намериха, а заедно с него и следния текст: “Кораловият остров в залива е почти изцяло покрит с добре запазили се руини от крепост на кръстоносците, разрушена от мохамеданите, но издигната отново от мамелюците и арабите”. Карл прочете иронично текста на глас, след което каза на Шуламит:
— Ах, какви ужасни мохамедани! Да разрушат крепостта на кръстоносците, но това не е чак толкова странно, защото нали последните са окупатори. А след това, по-късно, я възстановяват отново и това също не е толкова странно, защото в този текст израелската държава ги нарича приятелски мамелюци и араби. Не постъпвате ли всички вие въобще така по тези краища?
Тя не обърна внимание на шегата му, а впи погледа на сините си очи в неговите и му зададе въпрос, за възможността да не отговаря на който Карл би дал твърде много:
— Ти за нас ли си или срещу нас, Карл?
Той си спомни за Муна от Бейрут, Муна, която би могла да е една от онези, които бяха убили младия офицер — брата на Шуламит, и разбра интуитивно, че трябва да постъпи така, както и в разговора с Муна.
— Дипломатичен или честен отговор искаш?
— Първо дипломатичния, пък после ще видим?
— Ти и семейството ти имате само един шанс за бъдещето. Ти и подобните на теб тук сте си у дома и това го знаят дори палестинците, но това е и тяхна страна и тук те също са си у дома.
— Този отговор не е много впечатляващ, а и самата аз съм съгласна с това. Е, а ако чуем честния отговор?
— А не можеш ли да го чуеш малко по-късно… След разговора ни за личните ни отношения?
— Не мога.
— Тогава ще бъда изкушен да излъжа, защото те искам.
— Опитай се само да ме излъжеш и тогава ще видиш. И така, честният отговор?
— Подкрепям палестинците. Когато бях студент, бях в движението за солидарност с Палестина и не се разкайвам.
— Добре.
— Че какво му е доброто?
— Не всичко е добро, но просто мисля. Е, добре е, че наистина ми даде честен отговор. Да се уединим, скъпи?
Облякоха си банските, взеха под наем няколко хавлии и тънки рогозки, купиха си малко крем против изгаряне и си намериха място до водата, настрани от останалите. Легнаха с лице един към друг и започнаха да се целуват.
— Дявол да го вземе — промърмори Карл. — Наистина ли мислеше, че могат да ни подслушват и защо се качи в автобуса едва в Беер Шева?
— Разбира се, че не бе много вероятно да ни подслушват. Аз обаче не исках да рискувам и скоро ще разбереш защо. А като повод за това да се кача в автобуса едва в Беер Шева послужи подозрението, че телефонът ми все пак се подслушва. Заради това и бе първият автобус някъде от Йерусалим. А ти къде се качи в него?
— На две спирки след Йерусалим, на завоя за Кирият Гат. Отделих се от групата, с която бях дошъл, върнах се в хотела и се уверих, че не ме следят.
— Можеш ли го?
— Аз пък се помотах из страната за всеки случай. Навестих приятелите си и много други, преди да се отправя за Беер Шева. Надявах се, че ще останеш в автобуса, защото те помолих да не го изпускаш.
— Е, ето че сме тук. Какво е “план Далет” и за какво си предупредила Аксел Фолкесон?
— Сигурно или поне чисто теоретично извършвам престъпление, като ти разказвам всичко това.
— Знам. Никой обаче не ни чува и ти няма да си го признаваш, а аз няма да те питам. В името на Бога, не ми казвай, че съм долетял в Ейлат по време на нашата Бъдни вечер, за да опитам още веднъж агнешки котлети.
— Агнешки котлети ли?
— Точно така. Нали именно за това получи визитката ми с личния ми адрес? Нали казах, че те каня на агнешки пържоли.