Разговорът се оказа твърде кратък. Хестенес не успя дори да разбере за какво ставаше дума, но все пак чу нещо на шведски, приличащо на потвърждаване на време — 16.30.
Преди самия край на разговора терористът се обърна внезапно и за втори път през този ден погледите на мъжете се срещнаха. Този път нямаше никакво съмнение за това. Терористът се усмихна, намигна насмешливо на Хестенес, остави бавно слушалката и промъкнал се между последния и кабината, се отправи към хотела от другата страна на улицата.
Продължаването на наблюдението бе, ако можеше така да се каже, още по-мъчително. Вече с багажа си, терористът излезе от хотела, веднага взе такси до летище “Форнебю”, предаде там леката си чанта за багаж, а найлоновия пакет с безсмъртничетата остави при себе си като ръчен багаж. В чантата му имаше резервно долно бельо, две ризи за смяна, тоалетни принадлежности, медна тенджера с капак, пропагандни листовки на норвежки език и бележник от ливанска хартия с двадесет страници ръкописен текст за Афганистан. Всичко това бе снимано (след поредния спор с митничарите по въпроса кой на кого се подчинява на летището), но и тази проверка не даде нищо стойностно, а и вече никой не го очакваше.
Терористът се изкачи на горния етаж и през кафенето влезе в почти празния ресторант. Наближаваше надвечер и лаунчът[12] бе приключил, а времето за обяд още не бе настъпило. Той седна в дъното на залата, откъдето се виждаше добре единственият вход в ресторанта. Проседя там час и двадесет и шест минути. Чете вестници, яде раци със сос “къри”, приготвени по някаква източна рецепта и пи минерална вода “Форис”.
Агентите от службата за сигурност се примириха със ситуацията. Първата смяна си поръча по чаша кафе и по сандвич, като от една страна това бе предизвикателно скромно за посещение в ресторант, а от друга — с такава храна едва ли можеше да се проседи повече от половин час. След това те бяха сменени от двама от резервната група.
Терористът излиташе за Стокхолм в 16.30 часа. До 16.15 часа той седя спокойно в ресторанта, а след това се отправи към паспортния контрол. Пет минути по-късно, вече в транзитната зала, той купи бутилка “Джони Уокър” с черен етикет и десет пакета американски цигари, като сякаш не търсеше никакви контакти и не разговаря с никого.
Излизайки от ресторанта, той разгърна вестник “Верденс ганг” (останалите остави на масата) и докато минаваше покрай масата, зад която седеше Атлефьорд, се спря, сгъна вестника на две, протегна го през масата, на която седяха двамата онемели от изненада агенти от службата за сигурност, задържа го за миг на двадесет сантиметра над масата и му позволи да падне върху недоядения от Атлефьорд сандвич.
— Благодаря за компанията, весела Коледа! — каза той и тръгна към изхода.
И нито дума повече.
“Шах” — помисли си Атлефьорд, насочвайки поглед към вестника, за да не срещне този на колегата си.
Терористът бе оградил с химикалка съобщението по средата на страницата, което гласеше, че днес се очаква пристигането в Осло на израелска делегация, която ще бъде настанена в хотел “Нобел”, където ще прекара известно време. Думите “хотел “Нобел” бяха подчертани.
След три четвърти час началникът на полицията Ивар Матиесен провеждаше устен разбор на резултатите от наблюдението в малката заседателна зала на четвъртия етаж на бялото полицейско здание на “Грьонланд”.
Отначало Матиесен обобщи вече известното му, което не бе чак толкова много. Съгласно шведските и другите чуждестранни служби, във “висша степен подозрителният” терорист бе пристигнал предишния ден в Осло, по съвсем странна случайност бе отседнал именно в същия хотел, който днес вече бе пълен с израелския “пропаганден отбор” (да, да, Матиесен употреби думата “отбор”).
Излизайки от хотела, терористът бе успял само за няколко минути да се отърве от проследяващите го. Можеше, разбира се, да става въпрос и за лош късмет. По-вероятно обаче бе да се предположи, особено ако се отчетеше поведението на този човек впоследствие, че той преднамерено се е измъкнал от наблюдението.
И така, имаха седемчасов пропуск в информацията си за него. След това бе останал в хотела почти до 12 часа на следващия ден. Преди обаче да напусне хотела, бе платил стаята, бе заключил багажа си в багажна камера до асансьора и бе отишъл да купи три букета безсмъртничета с известните цветове.
След това бе отишъл в универмага и бе купил оттам медна тенджера с капак. После се бе върнал обратно в хотела с покупките, бе ги оставил в багажната камера и бе взел такси до музея на Мунк, където особено старателно бе разглеждал някои прочути картини.