Колкото и да бил благоприятен климатът за оперативна работа в Стокхолм, защото шведската служба за сигурност не спадала към враговете на Израел, винаги съществувал риск за грешки. Политическият ущърб от подобен провал можел да бъде стократно по-голям от личния триумф на всички в “Божията мъст” при успешна операция.
Карл седна и започна да разглежда руините от крепостта на кръстоносците, намиращи се на двеста метра от тях. Опитваше се да си представи как младши офицер от западна служба за сигурност би могъл по собствена инициатива да предпази противника. Според него вероятно се виждаше, че се съмнява и че не вярва много на онова, което чува.
Шуламит изгаси цигарата си в пясъка и зачака следващия му въпрос.
— Когато казваш “би трябвало да има перманентна стратегическа цел”, какво означава конкретно това? — попита я той и подал й крема, легна по корем, обърнал глава по посока на замъка на кръстоносците.
— Например, арабско посолство — каза тя и изстиска студена струя крем върху гърба му. — Това би могло да изглежда напълно като арабска работа, най-вероятно палестинска, защото този начин бе обичаен в предходните години. И така, тази или онази фракция удря, например, по посолството на Ливан. Между другото, целта е лесна. Един охранител извън пределите на посолството, млади студенти от университета, без каквито и да били военно или политическо образование — “представители на народа”, нали знаеш? След това — някъде митичен палестински бюлетин за това, че “предателят Кадафи трябва да бъде наказан” и до седмица ад с пукотевици, защото и Кадафи е изпратил своите повече или по-малко чевръсти “патрули на отмъщението”. Би могъл обаче да е и офисът на ООП — една палестинска фракция напада друга и така нататък. Или, ако искаш още по-фино, посолството на Египет и най-голямата му туристическа фирма, защото именно Египет излезе от борбата срещу ционизма. Нещо от този род.
— Значи целта трябва да е арабска?
— Да.
— Защо? Защо, например, тези палестински терористи да не ударят по САЩ. Това също би било логично.
— Така е, но ако това бе излязло наяве, а такова се е случвало поне между седемте разузнавания, това би означавало да стигне и до американците и да стане известно на “Вашингтон пост” или на “Нюзуик”, предизвиквайки страшен скандал, който би ударил и по военните власти в Израел.
— А може ли да се предположи шведска цел?
— Да, ако тя има явна връзка с палестинския тероризъм, но в такъв случай няма да е толкова шикозна, като даденото убийство, защото Арон не би замислил такова нещо.
— Да се убие шведски офицер от службите по сигурността е напълно шведска и достатъчно интересна цел. Освен това, точно това се е случило.
— Това не е влизало в плановете и аз не мога да си го представя.
— Защо да не можеш?
— Защото, така или иначе, това, че Аксел Фолкесон умря, е моя грешка.
Запали нова цигара. Карл не можеше да разбере как можеше да лежи и да пуши в тази изнуряваща жега.
Лежаха пред замъка на кръстоносците и струйката дим от цигарата й се издигаше, без каквито и да е препятствия, право нагоре, като чак след това се размиваше от незабележимия бриз. Карл се обливаше в пот и не само от жегата, а и от нервна възбуда.
Шуламит разказваше спокойно и методично как, според нея, било станало всичко. Тя предупредила Аксел Фолкесон за Арон Замир и за някакъв си “план Далет”, чието съдържание не знаела. Обсъждали проблема у дома й — да, срещали се по-охотно там, отколкото просто в града, където можело да бъдат видени — и в задълженията им влизало да се срещат от време на време. Разсъждавали приблизително така, както сега тя и Карл, и тя му намекнала как да се срещне с Арон Замир и под какво име пътувал обикновено той (бизнесмен с австрийски паспорт на името на Абрахам Менделсон). Идеята им се състояла в това Фолкесон просто да си поговори с него и да му каже всичко както си е, а именно че шведски офицер от служба за сигурност знае за предстоящата операция и не иска повече да чува за подобни глупости. Така че щяло по-добре да си стегнат багажа и да си заминат незабелязано за вкъщи, като така можело да се разделят и като приятели.
— Не — възрази Карл, — нещо не се връзва. Как, дявол да го вземе, той би могъл да научи за това, а и ако нашата организация се е съгласила на такава среща и той е разказал за това на твоя чичо, то едва ли той е щял да го убие.
— Именно това е тъжното, защото ми даде дума да каже, че само той знае за всичко и гарантира, че няма да стане известно на никого другиго. Разбираш ли какво означава това?