— Мисля, че да — каза Карл, започвайки да разбира.
Опита се да си представи следната картина как интендантът от полицията Аксел Фолкесон се уговаря за среща и казва, че случаят е много важен, като може би споменава направо “план Далет”, след което се среща с шефа на израелската операция. Обсъждат ситуацията, а колата се движи по посока на Юргорден. Възможно е, Фолкесон да е насочил случайно колата натам, но имаше и вариант израелецът да го е помолил да отидат някъде, където биха могли да говорят на спокойствие и където няма кой да ги види. Фолкесон спира колата в Юргорден и започва да разсъждава. Казва, че знае за подготвяната операция. Казва, че в Швеция, са против нея, но ако групата се върне тайно там, откъдето е дошла, няма да има последствия.
Израелецът трябва да изстиска от Фолкесон следващите сведения:
1) Откъде, дявол да го вземе, знае Фолкесон за това?
2) Какви гаранции има Израел, че няма да се вдигне никакъв шум?
3) Колко души в шведската полиция знаят за това и дали Фолкесон действа самостоятелно или по заповед на Неслунд?
Фолкесон прави следващата си съдбоносна грешка. Отначало — и това е разбираемо — казва, че не иска да се лиши от доверието на “източника” си, но че последният, естествено, е израелски, защото как иначе би могъл да е сигурен в него?
След това дава честна дума или нещо от този род, че, видите ли, нищо “няма да изтече”, а след това, за да е наистина убедителен, добавя, че само той от целия отдел по сигурността знае всичко и че никой няма ни най-малката представа за това.
Той е швед. Освен това е и шведски полицай, при това началник. И представа си няма какъв риск поема, съобщавайки на израелския “патрул на смъртта”, че само той, един-единствен, знае за плановете им. Ето защо и умира.
Карл кимна машинално.
— Значи, Фолкесон е разказал, че е единственият в целия ни отдел, който знае за това?
— Да, така би трябвало да е — съгласи се тя, гледайки някъде настрани и чертаейки бързо с показалец няколко кръга върху пясъка.
— Войнствен чичо имаш!
— Не вярвам да го е направил лично.
— А защо не?
— Той е генерал, израелски генерал. Мисля, че това е работа на ръцете на шефа на самата операция. Във всеки случай на някого, който има правото да взема решения и да ги изпълнява самостоятелно.
— Кой е този шеф на операцията?
— Наричат го Елазар, но това не е истинското му име. Той е много известен човек в Израел, поне в нашите кръгове. Един от най-добрите сред нас е.
— Един от най-добрите убийци ли? От онези, които стрелят право в очите на невъоръжен швед?
— И в това, но и в много други мишени.
— Знаеш ли още нещо за него, например звание, външен вид, възраст и така нататък?
Той е на около четиридесет, необичайно висок е за израелец, добре сложен е и прилича на арабин — мустаци и всичко останало, но все пак е ашкенази. Сигурно е подполковник или нещо от този род. Срещала съм го, но бе отдавна.
— Знаеш ли другите му имена, под които се подвизава?
— Не.
— И все пак не разбирам две неща.
— Е, казвай!
— Първо, не разбирам защо не са те дали на военен трибунал, ако имате такъв. Второ, не разбирам защо предприемаш такива рисковани постъпки.
— Това е лесно за обяснение. Може би обаче да се изкъпем преди това, а?
— По-добре — не.
Опитваше се да спечели време. Седна, сви колене под брадичката си, а след това, гледайки към водата, започна да разказва. И двамата престанаха да се озъртат. Опита се отново да му обясни политическата структура на Израел. Семейството й принадлежало към прослойката, която се нарича висша класа. Дори и само поради тази причина било невъзможно да се предприемат официални репресии срещу нея, защото щяло да стане известно, че тя е предупредила шведския полицай и с това е надхвърлила пълномощията си. Шведското управление на полицията дори вече било направило официално запитване във връзка с оставените от Фолкесон записки в дневника.
Освен това имало и съвсем практична причина. Съдът над евреи в Израел не можел да е таен. Ако я дадели на съд за онова, което е направила, то тя, разбира се, щяла да се защитава и всичко би се взривило, а вредата щяла да е не само вътрешнополитическа (всички партии щели да си изпатят, но и международна.
И освен това тя вече била казала “а”. Имало причина да каже и “б”, а операцията продължавала.
Това не било само догадка. След като Елазар или някой друг от екипа на Арон Замир бе стигнал вече толкова далече, че да убие високопоставен шведски полицай, то само това било достатъчно, за да е ясно, че са настроени да продължат операцията. И това не било всичко. Методите на израелската пропаганда срещу заловените активисти и палестинци свидетелствали, че се подготвя почва за по-нататъшни действия.