И това обаче не било всичко. Случилото се предизвикало страшен скандал във висшите кръгове на израелското разузнаване. Казано накратко, чичо й от разузнаването “Аман” Знаел, че операцията още не е завършена. Още два отдела на Мосад им оказали оперативна подкрепа, въпреки че тя не знаела каква. Логично обаче било да се предположи, че се предвижда нова “арабска” операция, свързана с убийството на Фолкесон, за да се приключи с този неприятен случай. Тоест с един изстрел да се убият няколко зайци. С други думи казано, всеки (който мислел като военен, а не като политик) се досещал, че в най-скоро време ще възникне необходимостта да се проведе всичко това.
Карл стана на крака. Целият бе подгизнал, пред очите му тъмнееше, но се опитваше да се убеди, че това е просто от жегата.
— Хайде да се къпем — каза той. — Да видим живите риби от картичката, която ми изпрати.
Пясъкът изгаряше стъпалата им, докато вървяха към кръглата сламена колиба, в която се даваха под наем принадлежности за подводно плуване. Двамата се надяваха да се насладят на обикновено плуване, но единият от служителите в заемния пункт искаше явно да ги убеди да вземат бутилки с компресиран въздух и двамата, като че ли, бяха еднакво учудени, когато Карл заяви уверено, че може да се справи с водолазната екипировка.
Той получи по-тежък и по-стар акваланг от непозната му марка, но, изглежда, разчетен за работно налягане от около тридесет атмосфери. По-новият модел, който се падна на Шуламит, имаше манометър, показващ двадесет атмосфери. Въздухът в неговия акваланг щеше да стигне за по-дълго време, отколкото в нейния, но те не се канеха да прекарат под водата повече от час. След като чу, че температурата на водата е двадесет и четири градуса, Карл се отказа от водолазен костюм, но прикрепи към крака си нож, защото научи от Шуламит, че край южния нос на острова има дълбочина, а в нея пещера, в която се въдят лангусти. Взе и сакче за ловните си трофеи.
Слагайки си акваланга, той наблюдаваше внимателно дали тя знае какво да прави. Преди самото си спускане под вода те провериха как работи кранът на резервната бутилка и дали вентилът й се отваря.
Представяше си, че всичко това ще е подобно на Калифорния, но въпреки че познаваше повечето от видовете риби, тукашното море бе безкрайно по-богато. Под самата повърхност на водата през първите петнадесет метра настрани от Кораловия остров той наброи повече от четиридесет. Видимостта бе отлична минимум двадесет метра. Държеше се близо до нея, защото тя познаваше мястото. Плуваха на дълбочина само от няколко метра и понеже морето бе напълно спокойно, слънчевите лъчи пробиваха с лекота пластовете вода.
Тя плуваше ритмично, като ръцете й мърдаха леко покрай тялото й. Гледайки я през стъклото на маската си, той си отбеляза между другото, че краката й са силни и тренирани. Увеличи скоростта и заплува до нея, като я попита със знаци за посоката и разстоянието, а тя му отговори също със знаци, че остават не повече от сто метра и след това ще се спуснат с десет метра по-дълбоко. Това не бе опасна дълбочина и не изискваше декомпресия при изплуването. Срещнаха пасат риби тон, състоящ се от десетки хиляди риби. Карл се огледа дали там случайно нямаше и някоя хищна (такъв запас от храна можеше да привлече и акула, и баракуда, а той вече се бе срещал много пъти с акули и не се боеше особено от тях). Срещаха обаче само коралови риби. Коралите блестяха, актиниите се поклащаха от слабото течение, а рибките-ангели се носеха като стрели. Той хвана ръката на Шуламит и й показа надолу към малък вход на пещера, в който се виждаше поклащащата се глава на мурена. Тя се усмихна и стисна силно ръката му, имитирайки ухапване от риба.
Кораловият риф свърши внезапно и пред тях се разкри тъмносиня бездна и склон, губещ се в дълбокото. Тя посочи надолу и те заплуваха покрай склона към основата на рифа. Морските животни и светлината намаляха. Изглежда се бяха гмурнали по-дълбоко от десет метра.
Шуламит посочи наляво и от време на време обясняваше, че приблизително тук вече е била, а пещерата е на около двадесетина метра. Завиха и заплуваха един до друг, търсейки пещерата. Тя я забеляза първа.
Посочи, че лангустите се събирали обикновено на тавана. Два-три метра навътре — и започнаха лова. Шуламит откри първата, то тя се обърна и избяга, въпреки че се заклещи след няколко метра. Карл извади ножа си и се отправи след нея. Уби я, върна се назад и я постави в сакчето й. Тя показа още две и всеки хвана своята, като тя откъсна бързо опашката на животното, което също бе начин да бъде лишено от живот. Намериха още две, които тя довърши по същия начин.