А след това, колкото и да “лазеха” по тавана на пещерата”, не намериха нищо повече и тя даде знак да плуват към изхода.
Точно когато бяха вече до входа на пещерата, Карл усети, че въздухът в акваланга му свършва. Отначало не повярва, защото бутилката бе изчислена за 30 атмосфери, които би трябвало да стигнат за още три такива разходки. Понеже нямаше време за губене обаче, той автоматично посегна към ръчката на резервната бутилка.
Никакъв ефект.
Карл вече виждаше повърхността на водата, а Шуламит плуваше на три метра разстояние от него. При такава една ситуация неопитният плувец щеше да бъде обхванат от смъртоносна паника.
Предстоеше му да направи избор. Естествено бе да свали акваланга и да се впусне нагоре, но това щеше да доведе до нови проблеми. Той изплю мундщука и заплува бързо към Шуламит. Тя го хвана нежно за ръката, обърна се и го погледна. Веднага обаче отблъсна ръката му и удари с плавник, за да се откъсне. Спря след два метра и го загледа. Той не можеше да види ясно очите й зад стъклото на маската. Показа й, че въздухът му е свършил — само малки мехурчета се издигаха към повърхността — и разбра, че много скоро ще му се наложи или да я накара да сподели с него въздуха от акваланга си, или да захвърли своя и да се издигне на повърхността. Не знаеше дали тя вижда лицето му, но продължаваше да я гледа, дори когато започна да сваля бутилките си и колана си. И тогава тя доплува до него и му даде мундщука си.
Карл стегна отново ремъците на акваланга си. Издигаха се към повърхността, но на половината път тя промени намерението си и показа, че ще доплуват до брега под вода. Той взе манометъра й и го погледна. Стрелката показваше, че има още много въздух. Той кимна и те заплуваха към брега, като ползваха на смени един и същ акваланг. На дълбочина от метър и половина те изплуваха, свалиха маските си и погледнаха към брега. И двамата едновременно.
— По какъв начин би могъл да свърши въздухът ти? — попита тя, задъхвайки се.
— Не само в основната бутилка. Нещо не е наред и с резервната. Кранът работи нормално, вентилът — сякаш също, а въздух няма.
Вече на брега, те обсъдиха набързо ситуацията. Шуламит бе уплашена и си представяше какво би станало, ако бяха останали без въздух там, в дълбокото. Поглеждайки към празната бутилка, тя си помисли какво би станало, ако й се бе паднала на нея.
Работниците от заемния пункт, а те бяха двама, отначало ги бяха уговаряли да вземат подводно оборудване. Предлагаха го на всички. Те обаче бяха дали преднамерено на Карл наполовина празна бутилка, не — дори две-трети празна. Може би защото бе най-голямата. По теглото й обаче бе невъзможно да се определи, понеже тя и така си бе тежка, макар и празна.
— Какво ще правим? — попита тя.
— Съвсем нищо. Просто ще кажем, че бутилката ми е празна и ще им върнем всичко. Ще им кажем и че не работи вентилът на резервната бутилка. И повече нищо. Или да извикаме “Шин Бет”?
— Мислиш, че е направено нарочно ли?
— Да, защото нямахме резервен въздух. Освен това и вентилът…
— Значи са ни засекли.
— Хайде да помолим египетските власти за политическо убежище.
— Не се шегувай!
— Извини ме. А твоето предложение какво е?
— Отиваме в хотела и се отдаваме на истинска любов. Така че да ни чуват и записват на лента.
Докато предаваха оборудването си в колибата бе само единият от приемчиците. Той изигра възмущение от несправедливото, както каза, обвинение. Те обаче не започнаха да спорят, а просто му платиха и се оттеглиха на същото на брега. Лежаха на слънце и се опитваха да говорят за каквото и да било друго, само не и за неясния инцидент, който в най-лошия случай можеше да завърши нещастно. Тя го попита дали е женен или сгоден, той й отговори, че “странната” му работа е пречка за всичко. Сега разговорът им премина на лични теми, сякаш бяха обикновена влюбена двойка. Когато по пътя за хотела се целуваха, то вече бе наистина или поне им се искаше да е така.
Докато се изкачваха с асансьора, в който звучеше същата музика, Карл изведнъж започна все повече да нервничи. Това обаче нямаше нищо общо с факта, че само преди час и половина се бяха опитали да го убият. Измъчваше го страхът да се заеме с любов пред “въображаема публика”.
В много отношения Шуламит бе най-съблазнителната жена, която бе срещал някога. Офицер от неговата сфера на дейност, освен това по-старша по звание и явно по-опитна от него. Тя рискуваше живота си заради убежденията си, като за втори път предаваше тайната операция, планирана от израелската военщина! Цялото й поведение говореше за мъжество и идеологическа принципност, а като добавка към всичко това бе и много красива.