Карл се опита да отхвърли решително последния факт. Постара се да гледа на нея като на офицер, съюзник, като на “източник на информация” или каквото и да било друго, само не и като на безумно привлекателна жена. Тя обаче би именно такава.
До този момент на Карл му бе лесно да се занимава с любов с полунепознати му жени. Гледаше на тях като на потребителски продукт. Те бяха за него “десерт”, прекарване на времето, тренировка или каквото и да е друго, но никога не бе наричал това любов. Или сериозните отношения с жената, който също те обича; или секс с келнерката от кафене “Опера” преди затварянето му. Шуламит Ханегби обаче не бе нито едното, нито другото. Или и едното, и другото? Той обаче не я обичаше, защото едва я познаваше. Тези мисли го доубиваха и той изпитваше някакво неприятно усещане, предчувствайки, че чисто и просто нямаше да може да бъде мъж с нея.
Спалнята с розовата покривка заемаше почти цялата им хотелска стая. Някой вече бе влизал и бе разместил всичките им неща. Очевидно това бе дело на персонала или, във всеки случай, на някого, който явно бе искал те да знаят за това. Шуламит захвърли приклада на автомата в чантата, в която съхраняваше оръжието си (необходима предпазна мярка, когато го оставяш в хотела), въпреки че на Карл му бе все още трудно да свикне или да приеме за естествено, че влюбена двойка може да носи със себе си автомати или че в хотела настаняват хора с оръжие, стърчащо от багажа им. Така и не успя да разбере защо бе дошла въоръжена, а и не успя да я попита за това.
Шуламит захвърли дрехите си направо на пода, мина, без да се стеснява, гола покрай него за банята и пусна душа. Той остана да стои нерешително в средата на стаята, след това, все още съмнявайки се, се съблече и я последва. Тя вече бе под душа. Той преглътна заседналата в гърлото му буца и се приближи до нея. Тя хвърли опашките на лангустите в леген с вода.
Гърбът го болеше от слънцето, а топлата вода, миеща косата и лицето му, бе солена. Отначало стоеше малко по-далече от нея, след това се приближи плътно, а тя вдигна глава срещу струята и затвори очи. Тук, под душа, никой не можеше да ги чуе или дори запише на лента и тя каза, че го разбира. Той се наведе и доближи устни до ухото й.
— Струва ми се, че няма да мога. Ти ми харесваш страшно много, но твърде много ме респектираш — прошепна той.
Тя отвори очи и му отговори с пробождащ, почти раздразнен поглед.
— Ти се справи с акваланг, в който нямаше въздух. Мнозина не биха могли — отговори му тя, без да обръща внимание на странното му извинение.
— Аз /съм професионален боен плувец, така че това не е толкова странно — отговори й той мрачно.
— Знам — прошепна тя, понадигнала се внезапно и доближила устни до ухото му. — Ти не си никакъв офицер от сигурността, ти си шпионин и нашите хора са ти дали кодово название, прякор, за който нищо не знаеш — Coq Rouge.
Той я хвана за раменете и леко я отдалечи. Тя обаче остана да стои с лице нагоре към водните струи с напълно невъзмутим вид. След като той дойде на себе си от учудването, отново се наведе към ухото й.
— Правеше ли се, че дори и не подозираш, че съм боен плувец, докато вземахме оборудването? А как научи останалото?
— Чичо ми разказа, че някъде в Европа имало среща, на която нашите се срещнали с вашите и им разказали за “очаквания арабски тероризъм” в Стокхолм. Ти си бил една от темите на разговора, въпреки че не знам повече нищо. А сега да поговорим за друго, скъпи.
— Защо се преструваше, че не знаеш нищо и защо в такъв случай ми казваш това сега? — упорстваше той.
— Реших да не те лъжа за нищо, дори и за дреболии. Твърде много ме респектираш.
Каза последното силно и със смях и надвиквайки шума на водата, добави също така високо, че няма да имат никакви проблеми в леглото. Взе шампоана и започва бавно да го разтрива по тялото на Карл. След като Карл натърка загорялото й тяло с шампоан и след като водата отми изцяло пяната от тях, те продължиха да стоят под струите и да се целуват. Карл прегърна с две ръце нейното малко и гъвкаво тяло и си каза, че с магнетофон или не, но ще предостави на службата за сигурност онова, което й принадлежи, а на любовта ще отдаде онова, което й се полага.
Косата й бе още мокра, когато излязоха от банята и всеки отметна розовата покривка от своята страна. И без да бърза, тя го поведе към върховете на блаженството.
Два дни по-късно в Тринадесето отделение на стокхолмския съд се обсъждаше законното право за задържането на заподозрените. Бе в голямата, така наречена, терористка зала. През същия този ден четирима палестинци, заподозрени в извършване на престъпление, бяха депортирани от страната — трима в Ливан и един в Либия.