Както се и очакваше, позовавайки се на сигурността на държавата, съдът наистина поиска закрито обсъждане.
Самото обсъждане на делото се оказа продължително. А след приключването му изтекоха още цели три часа, преди да бъдат обявени резултатите, а именно Хедлунд да бъде арестуван по подозрение в незаконно притежание на оръжие и в покушение или в съдействие (алтернативно) в убийство.
Адвокатът побесня, но веднага му затвориха устата. И все пак той съобщи на пресата за този безпрецедентен скандал в тридесетгодишната му практика. И веднага внесе делото в Кралския съд, молейки да бъде извикан нов свидетел, а именно комисарят от полицията Ерик Апелтофт.
За всеобщо учудване Кралският съд подкрепи защитата по много точки още преди решаването на делото. Първо, той се съгласи на незабавното му разглеждане, отчитайки това, че задържаният твърде дълго е бил лишен от свобода.
Освен това Кралският съд се съгласи голяма част от изслушванията да бъдат при открити врати. Само това бе достатъчно за объркване, защото едно такова решение бе в разрез с всякакви очаквания, но обясняваше причината за подобно поведение на самия Кралски съд, а именно — недоверието му към всичко, утвърждавано от Тринадесето отделение на градския съд и на така наречения “шпионски прокурор”, което обаче обществеността така и не научи никога. В своите кръгове юристите говореха, че достатъчно добре си представят слабата страна на доказателствата в гледаното дело за тероризъм. В добавка на това Кралският съд бе председателстван лично от председателката си при разглеждането на въпроса за задържането. Юридически това означаваше, че Върховният съд трябваше да произнесе демонстративно сурова присъда.
По такъв начин този ден бе триумфален за “звездата”- адвокат и печален за главния прокурор, тоест за “шпионския прокурор” К. Г. Йонсон.
Залата бе претъпкана до откат с журналисти. А когато председателката на съда даде думата на извънредно загрижения и червен като рак Йонсон, залата закипя от различни видове предположения и радостно очакване на сензация.
Йонсон представи делото изненадващо кратко. Отначало той се съгласи, че притежанието на пушка, марка “Хускварна”, калибър 12 мм, стар модел с “външни петлета”, едно от които освен това не работело, едва ли давало съществено основание за задържане, въпреки че притежанието му трябвало безспорно да се разглежда като престъпление и то, естествено, във връзка с останалите улики. А ето че притежанието на патрони за оръжието на убийството било отегчаващо вината обстоятелство и се явявало достатъчно основание за подозрение в съучастничество в убийството. Тези патрони били извънредно редки и придобиването им в Швеция било трудно. Именно този вид патрони обаче ставали за оръжието на убийството, а то също било рядкост. Вероятността Хедлунд да ги е пазил не във връзка с убийството, а само по чиста случайност била твърде малка. Освен това трябвало да се добави, че по вина на своя адвокат Хедлунд отказал да оказва съдействие на следствието, което, на свой ред и като се отчетяла безспорната сериозност на случая, трябвало да се смята за отегчаващо вината обстоятелство.
Това било всичко. Наистина, към протокола бе приложен и някакъв материал от техническата експертиза, потвърждаващ правилността на описанието на типа патрони, липсата на пръстови отпечатъци върху тях и други подобни.
Нервен шум се разнесе из залата, когато думата получи “звездата”-адвокат. Той обеща да “подреже ноктите на този дявол Йонсон”. (Такъв израз се съпровождаше обикновено от желанието на говорещия: “Разбира се, аз моля това да не се записва, защото е казано конфиденциално” и репортерите по углавните дела почти винаги уважаваха тази молба, особено ако тя произтичаше от прокурора.)
Адвокатът бе в отлично настроение, говореше меко и съзнателно проточваше паузите, преди да започне да надява примката върху все още зачервените уши на “шпионския обвинител”.
— Ако съм разбрал прокурора правилно, в което не мога да съм сигурен, когато става въпрос за господин Йонсон — започна адвокатът и направи пауза в очакване да стихне смеха на публиката от тази му дързост, — то, по този начин, моят клиент би трябвало да е един от четиримата задържани “пропалестински активисти”, които сега могат да бъдат арестувани като терористи. Така ли е, господин прокурор? — внезапно извика последното той.
Прокурорът продължаваше да събира с безразличие документите си и се направи, че не е чул въпроса. Тактиката му обаче се оказа не много успешна.