— Питам дали е така, прокуроре?! — усмихвайки се, повтори адвокатът, сигурен, че е оплел противника си в мрежите си.
— Предварителното следствие все още продължава и аз нямам никакъв повод да се изказвам засега относно съдържанието или посоката, в която то се води — изръмжа най-накрая К. Г. Йонсон, забил упорит поглед в документите си.
— Въпреки коментарите, дадени от вас по делото в средствата за масова информация, моят клиент трябва да е единственият, срещу когото има доказателства. И те се състоят, преди всичко, от стара счупена пушка, която сигурно не е произвела нито един изстрел през последните шестдесет години и която е по-опасна за ловеца, отколкото за случайния дивея. Разрешете тогава, имайки предвид, че той смята престъплението за доказано, да попитам прокурора какво наказание предвижда за тази простъпка?
— Госпожо председател — възрази вече провокираният прокурор, — това са “улики за право за задържане” и обвинението няма никакъв повод да развива темата на следствието.
Всичките пет членове на съда се взряха упорито в прокурора.
Председателката на съда отговори кратко и ясно:
— Интересно би било да се знае дали обвинението смята, че предполагаемото престъпление може да доведе заподозрения до лишаване от свобода. Та нали обвинението иска да лишим заподозрения от свобода още преди съда.
Това бе пропукване. По такъв начин обвинителят бе принуден да отговори на явно демагогския въпрос на адвоката.
— Не — каза той. — Притежанието на ловна пушка не може да доведе до лишаване от свобода. Съществува обаче принципна разлика между пушка и патрони за руски пистолет. И аз бих искал да обърна внимание на съда, че, първо, притежанието на такъв тип “амуниции” е криминално деяние и, второ, което е значително по-сериозно, че самото притежание на патроните дава основание за подозрение в престъпление, за което се полага минимум четири години тъмничен затвор.
Адвокатът плетеше мрежата си като паяк.
— Ако съм разбрал правилно обвинителя, е невъзможно този тип “амуниции”, тоест патрони, да бъдат придобити. Така ли е?
Прокурорът започна да нервничи. Не искаше отново да настройва срещу себе си явно враждебно настроената председателка на Върховния съд, така че бе по-добре да отговори.
— Така е. Този тип “амуниции” не се намират лесно извън пределите на Русия — отговори той, непредусещайки нищо лошо.
— Много интересно — каза “звездата”-адвокат и се отправи бавно към банката на обвинението в другия край на залата, изваждайки от джоба си нещо поскърцващо. Спря на метър пред масата на обвинението, като скърцаше демонстративно с нещо в джоба си. Залата замря напрегнато.
— Ето това — каза той, — са същите патрони и са купени вчера от мой колега в Хамбург.
И той извади шест патрона за пистолет, хвърляйки ги на банката пред обвинителя. Двама от публиката заръкопляскаха. Председателката на съда удари с чукчето си по масата и каза, че не се допускат никакви коментари от страна на публиката.
Адвокатът предаде патроните на съда и при това извади “коза” си.
— Що се отнася до патроните, то те, както се оказа, не са много надеждна “валута”. Това са патрони за немски маузер, калибър 7,63. По такъв начин разликата от руските оригинални патрони е само една стотна от милиметъра. Дори и тези патрони биха могли да се използват в пистолета на „Токарев”.
Решаващ обаче се оказа съвсем друг факт. Адвокатът констатира, че единственото основание за задържането било твърдението за наличието (което се оспорвало от защитата) на руските “амуниции”. Преди всичко обаче, квартирата на Хедлунд била подложена на обиск по време на залавянето му, а след това, доколкото било известно на защитата, още веднъж. И едва при третото си посещение в дома на Хедлунд полицията успяла да намери тези веществени доказателства. И дори да можело сега да се постави под въпрос ефективността на шведската служба за сигурност, то те не били, във всеки случай, такива чудаци, че два пъти, един след друг, да пропуснат толкова интересна находка. Имало основание да се предполага, че тези патрони са подхвърлени в квартирата на Хедлунд след ареста му от някого, който по неизвестни причини иска да има “основание за задържане” освен пушката “Хускварна”, която — с което обвинението любезно се съгласило — се оказала недостатъчна като доказателство.
За да подсили този факт, което не бе и чак толкова необходимо, защитата покани за свидетел комисаря-криминалист Ерик Апелтофт.