— Добре — каза председателката. — Тогава предлагам да преминем към изслушването на свидетелите.
Тя даде знак на нотариуса да извика свидетеля и последният, включил високоговорителя, извика името на нещастния Ерик Апелтофт.
Апелтофт се приближи, застана на свидетелското място и съобщи цялото си име и адреса си. Тогава обаче протестира прокурорът, защото Апелтофт даде адреса на Управлението на полицията в Стокхолм. След това председателката на Върховния съд зачете тържествено клетвата, с която Ерик Густав Себастиян Апелтофт обещаваше да говори само истината и нищо да не премълчава, добавя или изопачава. След това той получи разрешение да седне, а председателката на съда напомни на свидетеля за отговорността му за дадените от него показания.
Обвинението пожела да проведе разпита на свидетеля при закрити врати, с което съдът се съгласи веднага.
— Така — каза “звездата” на адвокатурата, след като залата на съда опустя и останаха само шест души от службата за сигурност. — Разрешете да започна с въпросите към комисаря. Какво отношение имате към провежданото следствие?
— Част съм от групата, занимаваща се с разследването на самото убийство.
— Тогава със сигурност сте запознати с веществените доказателства или как там да ги наречем? Имам предвид патроните, намерени в дома на Хедлунд.
— Така е.
— Кога ги намерихте?
— По време на домашен обиск доста след задържането на заподозрения. Предполагам, че адвокатът има предвид това.
— Тук не е мястото за предполагане на каквото и да е. Трябва просто да отговаряте на въпросите. Ясно ли ви е?
— Да.
— Обичайна практика ли е такива находки да се правят след домашен обиск?
— Не.
— Обикновено се намират веднага, така ли?
— Да.
— Следствената ви група стигна ли до заключението, че клиентът ми е свързан с убийството на висшия служител от полицията?
— Още не сме стигнали до никакви определени изводи.
— Бъдете така любезен да отговорите на въпроса ми. Смятате ли тази находка за важна следа при търсенето на убиеца?
— Не.
— Можете ли да обясните как патроните са попаднали там?
— He.
— Биха ли могли да се озоват там, след като клиентът ми е бил задържан?
— Да.
— Това не е ли изводът, до който сте стигнали?
Започнаха възмутени спорове. Обвинението възрази, че няма, видите ли, никакъв повод службата за сигурност да съобщава официално за изводи, направени от отделна следствена група. Било неприемливо от чисто оперативно-технически съображения. Защитата имала правото да задава само въпроси, отнасящи се единствено до правомерността на задържането.
Съдът се оттегли на специално съвещание, продължило десет минути, през които адвокатът се разхождаше сред журналистите, сияейки като слънчице. След като всички се събраха в залата за заседания, Върховният съд съобщи, че не трябва да се задават безпричинно въпроси, отнасящи се до данните от оперативната работа на службата за сигурност. Получил това мъгливо указание, адвокатът продължи разпита на нещастния Апелтофт.
— Тогава да се придържаме строго към взаимоотношенията ни, свързани с моя клиент. Вие, разбира се, си спомняте последния разпит, който проведохте лично в навечерието на Бъдни вечер.
— Така е.
— Спомняте ли си какъв бе мотивът за разпита?
— Да.
— Ами да го чуем тогава.
— Мотивът бе… — въздъхна Апелтофт, след което продължи: — Искахме да разберем дали Хедлунд би могъл да ни даде някакво обяснение относно това как патроните са попаднали там, където ги намерихме.
— Искате да кажете, че не вярвахте, че “амунициите” са негови, така ли?
— Точно така. Не вярвахме.
— А защо не вярвахте?
— Защото протоколът за конфискацията бе воден много стриктно. Всичко, намерено тогава в кошчето за хартия, бе регистрирано. Изглеждаше невероятно групата, извършваща обиска, да не бе забелязала откъснатите книжни страници.
— Аха. Много интересно. Според вас, този разпит на моя клиент даде ли някакви важни сведения?
— Даде.
— Какви? Не бъдете толкова пестелив на думи, господине! Тук сме, само за да установим истината и да освободим невинен човек. Та, какви?!
— Смути ни книгата, скъпата книга, от която бяха изрязани страниците, за да бъде превърната в скривалище. И бе малко вероятно заподозреният да избере именно такава книга.
— Именно това каза и моят клиент. И вие му повярвахте, въпреки че бе заподозрян в убийство, така ли?
— Така е, но след това проверих тези данни.
— Значи, проверихте, а? И как?