— Разбираш ли — продължаваше Фристед, — колко е дяволски просто? Виж тук, в настолния календар на Фолкесон! Какво всъщност е написано?
Фристед държеше календара, отворен на необходимата им страница.
— Да се позвъни или провери 631130 — прочете Апелтофт.
— Именно. На телефонен номер се звъни, но защо е необходимо той да се проверява, ако вече е известен? Той е трябвало да провери кой е този човек или да му позвъни — продължаваше Фристед, едва сдържайки ентусиазма си.
— Не е телефонен номер ли? А провери ли кой е това? Та нали тук не достигат само последните четири цифри след рождената дата[123], но компютърът може да ни ги даде — каза Апелтофт, усетил неочаквано прилив на сили.
— Именно в това е въпросът. Проверих в информационната система, но получих неочакван отговор. По някаква си причина този човек е засекретен в регистъра на разузнаването или в определен вид документация, по която се класифицират данните.
— Хамилтън — каза Апелтофт. — Хамилтън намери номера на телефона и цялата тази галимация в своя компютър. Нека набери сега и този шмекер.
— И аз мисля така. Той вече се връща. Звънна от Атина и каза, че пристига тази вечер.
— Друго каза ли?
— Да. Каза, че носи името на убиеца и описание на личността му, не съвсем пълно, но все пак било нещо.
— Знаеш ли кога ще пристигне? Да отидем да го посрещнем?
— В 20.05 от Копенхаген. И аз исках да предложа същото, защото всичко започва да се прояснява. Не си ли съгласен?
Апелтофт кимна. Наистина всичко се проясняваше. Следователно, всичко, което бе направено досега, бе грешка, като експулсираните не трябваше да бъдат експулсирани, а четиримата задържани млади шведи не трябваше да бъдат задържани. И като че ли вече нямаше повод за униние, но изведнъж го връхлетя голяма беда, защото една от секретарките на отдела надникна в кабинета им и преди да е казала каквото и да било, Апелтофт разбра всичко по погледа й.
— Неслунд те вика. В кабинета си е. Каза, че е спешно — съобщи му тя шепнешком, намеквайки за огъня и жулела, излитащи от телефонната слушалка, докато Неслунд е крещял виновния да отиде при него.
— Ще продължим веднага, щом само се върна оттам — каза Апелтофт, след като се надигна и тръгна към вратата.
Шефът на отдела бе възмутен и дори не се опитваше да го крие. Докато говореше, перчемът му бе паднал пред очите, а слепоочията му пулсираха. До него седеше главният прокурор К. Г. Йонсон със стиснати устни.
— Интересно ми е — каза Неслунд, преди Апелтофт да е успял да влезе в стаята и да си намери стол, — интересно ми е, дявол да го вземе, с какво, според теб, се занимаваме тук? Например ти?
— Аз лично се заклех да отговарям вярно на въпросите, ако става въпрос за това — отговори тихо Апелтофт, сядайки, макар и да не му бе “заповядано” да го направи.
— Не съм те канил да сядаш! — разкрещя се шефът на отдела.
Апелтофт се надигна бавно, без да отговаря на обидата.
— Заповядай, седни! — продължаваше да крещи Неслунд, отмятайки бавно рокерския си кичур, паднал върху челото му. — Е, какво? Да не си станал адвокат или проблемът е другаде?
Объркан от беса на шефа си, Апелтофт не намираше отговор и седеше мълчаливо.
— Повтарям въпроса си — продължаваше Неслунд с още по-нисък и студен тон. — Що за идейка си подхвърлил на този адвокат — галеник на съдбата, и защо?
— Докато разпитвах Хедлунд, след запознаването ми с протокола за конфискуването… Не мога другояче. Исках да получа потвърждение от него. Имам предвид какво мисли самият той за тези патрони. И след това, с тази книга…
— Не те питам за това. Питам те какво си казал на този дяволски адвокат? Не стига, че терористите трябва да имат адвокати, ами получават и помощ от пеещи детективи-петлета! И така, какво му каза?
— Показах му какво е записано в протокола от конфискацията… Така е, но и той самият имаше достъп до него, и аз му казах само онова, което го има и в неговите документи.
— Адвокатите никога не преглеждат документите! Особено преди Коледа. Значи ти си му подхвърлил тази идейка?
— Така е, но нали това е истината.
— И така, птичката ни отлетя. Разбираш ли какво означава това?
123
Четирите последни цифри на единния граждански номер на всеки швед в досието му в службата за сигурност се състоят от поредния номер на раждане на тази дата, а ако предпоследната цифра е нечетна, то е момче, а ако е четна — момиче.