Тръгнаха с две коли. Фристед се свърза с Арнолд Юнгдал и го помоли да отиде при дежурния юрист, откъдето през следващите два часа да поддържа постоянно връзка с него. Още в кабинета си Карл се преобу с дънки, облече зелен пуловер и си сложи зелена плетена шапка. Взе със себе си и нещо от сейфа си, но не го показа на по-старшите си колеги.
След двадесетина минути Фристед и Карл се намираха във все още празния апартамент на Алоис Моргенстерн. Фотографираха старателно всяка записка и целия друг писмен материал, без да възстановят никакъв ред, а дори, напротив, събраха всичко снимано на купчина и го поставиха върху голямата маса от черно стъкло, намираща се пред камината в другия край на стаята. До тези документи поставиха и уоки-токито. Седящият в колата на улицата Апелтофт бе готов да ги предупреди, щом само Моргенстерн се появи пред сградата.
Докато Алоис Моргенстерн вкарваше ключа в ключалката на апартамента си, той бе безкрайно щастлив. Бяха му оказали огромно доверие и най-накрая се бе изпълнило онова, за което си бе мечтал така дълго, а именно бе вечерял с един от онези, на които се възхищаваше най-много, а и не би приел друго заплащане.
Изпитваше пълно доверие към израелския генерал. А и му се струваше, че онези двама специалисти, които бяха живели два дена в апартамента му, принадлежат именно към онзи тип израелци, които ценеше повече от всичко, а именно че олицетворяваха желязната ръка на Израел, гаранция за това, че точният израз never again[128] не бе само красив лозунг, но и реалност.
Не можеше и да допусне мисълта, че на тези хора нямаше да им провърви и че нещо толкова банално като шведската полиция, ще се превърне в препятствие на пътя им. Освен това Арон Замир го бе уверил, че някакви шведи оказвали подкрепа на операцията.
Той запали стенната лампа в антрето и се отправи към хола, но изведнъж замря. Някой бе влизал тук. Някой бе ровил в жилището му. Навсякъде имаше разхвърляни листове. Приближи се до стъклената маса, върху която лежеше на малки купчини цялата документация от бюрото му, която трябваше да изгори, веднага щом се прибере. Изведнъж разбра, че не е сам в апартамента и страхът запълзя по цялото му тяло. И тогава някой произнесе зад гърба му популярната от филмите американска фраза:
— Now. Turn around real slow. And keep your hands where I can see them. [129]
Обърнал се, той видя загорял мъж със зелени дрехи и зелена шапка, който бе насочил американски револвер в корема му. Вцепенил се, той зачака какво ще последва.
— Можем да продължим с добро или с лошо — продължи с американски акцент облеченият в зелено. — Искаме да знаем кога и къде ще се проведе операцията и в това е шансът ти да останеш жив, момче. Кога и къде? Ако не ни кажеш, ще умреш.
Алоис Моргенстерн забеляза още един човек на прага на спалнята си. Нито единият, нито другият обаче приличаха на палестинци. Както и на шведи.
Тръсна отчаяно глава. “Каквото и да е — помисли си той, — само да не стана предател.”
— Както вече казах — продължаваше мъжът с револвера в ръката (“Може ли да е от ЦРУ? Или са либийски наемници?”), — ще ти запазим живота, ако ни отговориш. И ще постъпим с добро или с лошо в зависимост от резултата от разговора ни. Изборът е твой.
Продължавайки да държи черния си револвер, насочен срещу Моргенстерн, човекът със зеленото яке отпусна свободната си ръка към глезена на крака си и повдигна панталона си. Там с два ремъка бе прикрепен към крака му специален нож — “командос”.
Човекът се приближи бавно с нож в ръката към него и Алоис усети изведнъж болка в гърдите, а в следващия миг вече лежеше на пода, предполагайки най-напред, че са го заклали. Тогава разбра, че вторият човек се е нахвърлил върху него, че е извил ръцете му зад гърба му и по някакъв начин ги е притиснал с коляното си. А след това първият допря вече ножа си до гръкляна на Моргенстерн.
— О’кей. Все още имаш избор — продължи човекът с ножа. — Кога и къде? Тази вечер, нали така?
При последния въпрос той почувства отначало острието на ножа върху гърлото си, а след това рязка болка на врата си, до аортата и струйката кръв от раната.
— Нямам нищо общо с това… — изхъхри Моргенстерн.
— Тази вечер. Къде и кога? — продължаваше настойчиво вторият.
Моргенстерн пресметна бързо, че ако не каже нищо, ще го убият, а ако каже, вероятно пак щяха да го убият. Разумът му трябваше да го посъветва: “Ще умреш за делото, защото си готов да жертваш живота си”. В живота обаче съществуваха много ситуации, при които разумът отказваше. Тази бе една от тях.
129
Now. Turn around real slow. And keep your hands where I can see them (англ.) — А сега се обърни бавно и дръж ръцете си така, че да ги виждам.