Колко време прекара така, преценявайки различните варианти? Впоследствие едва ли щеше да си спомня тези кратки, вледеняващи мигове на съмнение.
Бързо и без особен шум той се покатери върху издадената част на покрива и замря до отворения прозорец, успял да извади револвера си и да вдигне петлето.
В стаята с отворения прозорец цареше абсолютна тишина. Виковете и шумът се разнасяха от долния етаж. Поел си дълбоко въздух, той скочи през прозореца, готов това да е последният скок в живота му.
Стаята бе празна. Бе спалня с няколко неоправени легла и преобърнати столове. Вратата, водеща вероятно към коридора, бе открехната. Виковете и плачът отдолу се чуваха по-ясно. Чуваха се и заповеди на език, с който съвсем наскоро се бе запознал. Нямаше място за никакви съмнения повече.
Той бе с маратонки и започна бавно и безшумно да се промъква към вратата. Когато я бутна, тя не изскърца. Излезе бързо в тъмнината на коридора, в единия край, на който имаше множество открехнати врати, а в другия — стълбище, водещо надолу. Карл се отправи бавно към него. Стори му се, че стиска твърде силно ръкохватката на револвера си и веднага си напомни как трябва да се държи оръжие.
Огледа внимателно пространството около стълбището. Край единия от прозорците, на три метра от открехната врата се мярна фигура. Светлината идваше оттам, а от съседната стая се чуваха неясен шум и гласове на голям брой хора. До човека, който сигурно пазеше до прозореца, имаше около четири метра. Нямаше начин да се добере незабелязано до него. Карл вдигна бавно револвера си и се прицели, но размисли.
Тогава от големия хол на долния етаж чу автоматичен откос, истерични викове и писък. Стражът се отвърна от прозореца и се отправи към вратата, за да види какво се случва там. И в момента, в който надникна през открехнатата врата, светлината угасна.
Оставил радиопредавателя си и промъкнал се до часовия, който бе забравил задълженията си, Карл го зашемети, а след това подхвана внимателно загубилия съзнание войник от специалния отряд и го положи на пода до вратата. След това надникна през широкия процеп на вратата. Четирима души седяха с лица към стената и ръце над главите си. Всичките бяха облени в кръв. До тях лежеше застреляният — жертва на току-що изтрещелия откос.
През вратата в другия край на стаята влезе човек на средна възраст или малко по-млад, влачещ след себе си жена, която, ако се съдеше по външния вид, бе арабка. Тя бе обезобразена и в шоково състояние. Той я захвърли при останалите до стената. Чуха се гласове, говорещи на иврит.
Карл се ориентира бързо. В стаята имаше трима или четирима души с автомати. Събрали всички, намиращи се в къщата, те ги разстрелваха, но изведнъж, неясно защо, бяха престанали. Може би защото някой бе намерил скрилото се момиче. Ето защо бяха възмутените гласове. Сега, ако Карл отвореше вратата и откриеше огън, те щяха да го застрелят веднага, а той може би щеше да успее да улучи само един от тях. Просто математика и нищо повече. Хората от “Сейерет Маткал” бяха професионалисти и нямаше да позволят да ги надхитри.
Единият от мъжете излезе през вратата, през която току-що бе влязъл с последната жертва, и заповяда нещо. В следващия миг един или двама стреляха едновременно по хората до стената.
Карл се задейства, без да мисли. По звуците от изстрелите той определи мястото на мишените си. Изритал вратата с крак и държейки револвера си с две ръце пред себе си, той стреля два пъти в главата на първия и два пъти в лицето на втория.
И двамата паднаха по гръб и изведнъж настъпи тишина. И тогава разбра, че е застрелял единия отстрани, а втория — направо в лицето, защото онзи все пак бе успял да се обърне към него. Изстрелите му обаче бяха съвпаднали напълно с автоматичните им откоси.
Последствията от случилото се бяха лесно предсказуеми.
Насочи револвера си към открехнатата врата в другия край на стаята, като нито за десета част от секундата не откъсваше очи от целта си, без да обръща голямо внимание на надупчената стена с разстреляните, въпреки че чуваше звуци, говорещи, че един или двама са все още живи. Просто не откъсваше поглед от открехнатата врата.
Отначало чу глас, питащ ядосано нещо на иврит, но понеже явно не последва отговор, в следващия миг човекът, който би трябвало да е Елазар, влезе от другата страна, държейки АК-47 с двете си ръце, като с едната бе обхванал предната част на автомата, а другата бе върху спусъка, но дулото бе наведено към пода.