— Имам следното предвид — усещаш ли, че са те измамили?
— Така е и не мога да го отрека. Може би е моя грешката, че ни забеляза. Та нали най-напред забеляза мен.
— Мислиш, че си допуснал някаква грешка, така ли?
— Така, защото той ме забеляза.
Матиесен си сложи очилата и погледна към Хестенес. Усмихна се, но без ирония.
— Ти си добър полицай, Хестенес, и аз го знам. Ето защо те прехвърлиха именно теб при нас. Не трябва обаче да мислиш, че сме претърпели неуспех.
— И все пак, ако не ни бе забелязал, то…
— Какво “то”? “Задачата на службата за наблюдение се състои в това да предугажда и се противопоставя на всякакви престъпления, които могат да са заплаха за сигурността на страната”… и тъй нататък. Това са първите редове от параграф 2 в инструкцията ни, а какво означава това?
— Да предугажда и се противопоставя означава…
— Да, предположи, че веднъж палестинските терористи са се оказали в града. Следователно те толкова майсторски са се промъкнали в страната ни, че нито ние, нито израелците, нито който и да е друг сме нямали и най-малката представа за това. Рекогносцировката се осъществява от един скандинавец, който се движи свободно из Осло, и е дяволски късмет, че ти го забелязваш. Ами ако бяха извършили терористичен акт в хотела, например, така, както излагаш в краткия си доклад възможността за проникване там през туристическото бюро и пожарната стълба, какво щеше да стане?
— Сигурно щяхме да ги хванем.
— А сигурен ли си в това? Е, да, разбира се, нахлуваме всички, дявол да ни вземе, цялата полиция за борба с тероризма с бронежилетки, автомати, сълзотворен газ и дявол знае още с какво. На каква цена обаче?
— Мислиш, че това, което се случи, е по-доброто?
— Няма съмнение. Изходи от това, че този път ни се наложи да си имаме работа с къде по-квалифицирани престъпници от онези, с които сме свикнали тук, в Норвегия. Имам предвид и онези дяволи — израелците от Лилехамер, убийците от Близкия Изток с многогодишния си опит, въоръжени с ръчни гранати и АК-47[15]. Представи си ги влизащи в хотела едновременно на групи по седем-осем човека. Как бихме ги хванали?
— Мисля, че щяхме да се появим, след като вече е късно.
— Опитай се да си представиш какво щеше да се случи.
— Така е, но аз изпуснах обекта.
Матиесен се надигна рязко, защото енергията му се усилваше от раздразнението му — Хестенес изведнъж му заприлича на звездата-кънкьор Хялмар Андерсон[16]. Приближи се до купчината документи, лежаща върху плота на заседателната маса, извади оттам портрета на шведския терорист и, заобикаляйки масата, го постави пред Хестенес, навел се напред и опирайки се върху двата си юмрука.
— Чуй, Хестенес, ти се сблъска със сянката на дракона. Това е добър урок за теб, запомни го за цял живот и бъди благодарен на съдбата, че дяволът не е успял да направи с теб това, което ти направи с него. Нашата задача е да пречим на тероризма и днес ние се справихме блестящо с нея. Поради това и няма да има никаква операция, а сега върви и напиши доклада си. Нека шведите получат своето и престани да смяташ, че денят е бил неуспешен.
Матиесен остана в тази поза и продължи да се усмихва, докато Хестенес не излезе от кабинета. “Добро момче е” — помисли си Матиесен.
След няколко минути Хестенес вече седеше пред снимката върху бюрото си. Кабинетът му бе малък и унил, с изглед към задния двор на полицейската сграда, подходът към гаража и входа за него.
Човекът на снимката изглеждаше съвсем нормално, приличайки на норвежец-веселяк. Въпреки че очите му отразяваха различни черти от характера му. Прикривайки с ръка лявото му око, Хестенес виждаше хармонично и симпатично лице, а прикривайки дясното — студена като лед физиономия. Разбира се, че бе професионалист и бе просто невъзможно да бъде проследен незабелязано. Дори и в такъв град като Осло той се изхитряваше просто да поздравява проследяващите го.
“Дракон — помисли се Хестенес, — и аз бях толкова близо до дракона, че можех да го пипна.”
След това намери необходимия му формуляр, изостави мисълта си за дракона и започна с усилие да съставя подробен доклад за това как два пъти през втората половина на деня е забелязан от наблюдавания обект. Не бе особено приятно да пише за това. Възможно бе обаче и Матиесен да е прав, че ако не се бе разкрил пред дракона в универмага, не се знаеше какво щеше да се случи.
Та нали бе истина, че палестинците използваха предимно автомати “Калашников” (АК-47). Руар Хестенес лично бе стрелял с такъв по време на обучението си в Германия. В пълнителя му имаше двайсет патрона и те излизаха без проблем оттам, дори когато стреля на откоси от бедро. Точността му при единични изстрели, при използването на автомата като пушка, бе удивително добра. АК-47 бе страшно и опасно оръжие.
16
Андерсон, Хялмар — норвежки кънкьор, спечелил три златни медала в бързото пързаляне с кънки (на 10000, на 5000 и на 1500 м.) на Зимните олимпийски игри от 1952 г. в Осло.