Выбрать главу

Дали не бе очаквал Карл — аха-аха — да трепне и да може, отскачайки встрани, да вдигне оръжието си и да изстреля автоматичен откос? Или пък бе преценявал последствията от залавянето си на местопрестъплението?

— Стреля само веднъж. Бе, когато трепна от изстрела ми в него, така че от неговия АК бе произведен минимум един изстрел. Какво трябва да пиша, дявол да го вземе, в този доклад? — попита Карл.

— Напиши, че се е опитвал да те застреля и тогава си открил огън. Иначе Неслунд ще ти отмъсти. В най-лошия случай ще бъде служебна грешка, довела до смърт. А К. Г. Йонсон ще те привлече под отговорност. Не трябва да му даваш тази възможност.

— Понеже съм стрелял пръв би могло и да е убийство. Ако обаче той е мръднал малко, всичко ще е о’кей, така ли?

— Приблизително.

Карл се приближи и седна. На бюрото лежеше малка купчина листове, поставени там явно от Фристед.

— Мисля, че бих могъл да ти помогна с този доклад. За да не стане нещо — обясни му приятелски Фристед. — Нарушихме достатъчно много инструкции, за да се доберем до онова, което търсехме. Струва ми се, че най-добре от всички бих могъл да ти помогна, ако разбираш какво имам предвид.

Карл разбираше всичко много добре. Трябваше да лъже или да заобикаля истината минимум по четири точки.

Бе получил основната информация в Израел по лична инициатива, бе нарушил заповед, дори се бе престорил на болен, а освен това нямаше разрешение да издаде “източника” си.

Бе заобиколил системата за защита на компютъра на службата за сигурност.

Бе заплашвал живота на задържан и се бе отнесъл жестоко с него.

Бе убивал, без самият да е атакуван.

— Това е глупаво — каза той. — На практика аз самият съм престъпник. Предполагам, че трябва да ме дадат под съд.

— Ама, разбира се. А Неслунд ще пусне Арон Замир накъдето му видят очите. Гадно е дори да си го помислиш. Не това, обаче, е важното, така че не можеш ли поне да се успокоиш?

— Тоест? Кое не е важно? Направо е ужасно, че най-главният виновник ще избяга, докато седим със скръстени ръце!

— Така е и всичко може да се случи точно така. Представи си обаче, че аз и ти отидем в “Парк-хотела”, заловим го и го откараме в ареста.

— Ами да, защо не?

— Кой ще го арестува и за какво? Как ще докажем, че той е главният шеф на този спецотряд? Нали не мислиш, че носи в себе си улики срещу самия себе си? Между другото, би могъл да има и дипломатически имунитет, така че всичко може да се провали пред очите ни. Не, забрави засега за него и помисли за себе си!

— Правилно ли съм постъпил?

От състоянието на Карл бе ясно, че това го тревожеше най-много. И Фристед му отговори спокойно и без съмнения:

— Да, постъпил си правилно. Този убиец си го получи по заслуги — това, първо.

— Не трябва обаче да се разсъждава така.

— Така е. Не трябва да се разсъждава по този начин, но, второ, ако не бе направил онова, което си направил, сега щеше да лежиш там вместо него. Та нали знаехме разни неща за поведението на този човек. Не се измъчвай повече и се опитай поне да плюеш на това! Ще се наложи малко да поизлъжеш.

— Всъщност защо трябва да лъжем и защо през цялото време трябва да се крием зад гърбовете на шефовете си? Ако се замислиш повече, може и да полудееш.

— Така е, за съжаление. Много е гадно, въпреки че постъпихме правилно. Иначе можеше и да избягат. През последните шест месеца Неслунд стоварваше всичко върху Либия, а в града вече цари ад и загиват все повече и повече хора. Най-накрая ни се удаде да намерим убийците. Не, Карл, ние сме прави. Мисли така и за в бъдеще. Постъпихме правилно.

— Въпреки че не бе по правилния начин. Почти до самия край преследвахме не онези, които трябваше, а и на финала, на практика, закъсняхме. Макар и само с десет минути, но закъсняхме. Помисли ли за това?

За да спечели време, Фристед натъпка старателно лулата си и много, ама много старателно я разпали.

— Колко еднакви са всички те, дявол да ги вземе — каза най-накрая той. — Израелци или палестинци — една и съща логика, едно и също поведение. Разликата е толкова малка, като при грешен телефонен номер. А сега пиши, Карл! Ще остана и ще те изчакам.

Провеждането на операцията “план Далет” през нощта на 30 срещу 31 декември бе свързано с особени обстоятелства — с възможността за манипулиране на средствата за масова информация и с най-важните съпровождащи публикации.

Всичките сутрешни вестници, които трябваше да излязат на бял свят на 31 декември, бяха напълно отпечатани два часа преди началото на последния етап от операцията. 31 декември бе почивен ден, а през първия ден от новата година в Швеция въобще не излизаха вестници.