Графикът за излизането на вечерните вестници в Стокхолм на 30 декември бе същият, както и през обикновените съботи. Това означаваше, че след осем или девет часа сутринта на 31 декември възможността за получаване на допълнителен материал за последните два дни от годината бе извънредно малка.
На сутринта на 31 декември, когато започваха работа радиото и телевизията в страната, редакциите на новините бяха полупразни. Всичко това имаше огромно значение при планирането на операцията. Единствените значителни публикации на следващия ден след завършването й от специалния отряд трябваше да са тези на вечерните вестници, които биха могли да излязат през малките часове на нощта, както и официалното комюнике, което новинарските предавания на радиото и телевизията щяха да получат от шведските власти, по-точно от “Бюро Б” на шведската служба за сигурност.
Двата вечерни вестника имаха вече ясно или почти ясно мнение за вече доста проточилата се борба срещу тероризма в страната. Изведнъж обаче избухна тревога посред нощ, защото трябваше твърде много място във вестниците за неочакваното обсъждане в Кралския съд на въпроса за правото на арест и за твърдението, че “главното лице” на шведската терористична група е пуснато необосновано на свобода.
Вестник “Експресен” се придържаше към гледната точка, че за освобождаването на “главата на терористите” е спомогнал евтин трик на адвоката и че “любимият на съдбата” адвокат чисто и просто е излъгал съда, позовавайки се на “ирелевантния тип амуниции” (нали никой от репортерите на вестниците не бе чул как Апелтофт бе дал показания за това, а този път официалните и неофициалните източници от службата за сигурност бяха необичайно пестеливи). Освен това експертът на вестника по арабския тероризъм се позоваваше на някакви интересни улики, една от които го бе накарала дори да седне да напише подробна статия за Либия и за “патрулите на смъртта на либийския диктатор”. А именно че знаел от “добре информирани източници” за подготовката и провеждането на нещо, което имало връзка с Либия и тероризма.
Щом само по полицейското радио започнаха да предават нощна музика и двата вечерни вестници разбраха, че се е случило нещо нечувано, само двадесет минути по-късно, още с първите линейки и полицията, на местопроизшествието във Вигбюхолм се появиха и репортерите.
Отначало им се удаде да разберат доста малко неща, а именно, че две линейки са откарали ранените и че в къщата било пълно с убити.
През следващите часове обаче вестниците се размърдаха и включиха по-големи сили. Ако картината не се очертаваше напълно, защото за това бе необходимо значително повече време, то поне се проясняваше. Вестниците щяха да успеят да запълнят материал от шест-седем колони, но преди всичко със снимки на полицаи с бронежилетки; следи от кръв по снега, по който бяха носени носилките; цяла колона от линейки без ранени и така нататък. А към тях и свидетелското показание: “Бе такава кървава баня, каквато не съм виждал, работейки повече от тридесет години в полицията”.
Карл пък спеше без сънища и сякаш упоен. Бе изключил телефона си.
Събуди се през втората половина от деня. Приближи се до прозореца и погледна навън. Както обикновено, Свети Йоран и Драконът си бяха на мястото. Водата в Стрьомен чернееше, също както обикновено. Стокхолм си оставаше същият, сякаш нищо не се бе случило.
Той стоеше нерешително, не знаейки дали да отиде в Кунгсхолмен, или да стои настрана. Изпи чаша слабо кафе, избръсна се и излезе в града да търси колата си (неясно защо, но не си спомняше добре къде я бе оставил).
Докато минаваше покрай будката за цигари, намираща се близо до жилището му, сякаш получи удар.
“АРАБСКО КЛАНЕ:
11 УБИТИ”
крещеше “Афтонбладет”.
“КЛАНЕ ОТ ЛИБИЙСКА ТЕРОРИСТИЧНА ГРУПА,
убити са 12 души в предградията на Стокхолм”
ревеше “Експресен”.
Приближи се до будката, купи си вестници и на бегом се втурна към дома си. И двата вестника започваха почти еднакво. “Арабска терористична група удари по ООП в Стокхолм. Сред убитите има четирима млади шведи, очевидно нощуващи случайно в резиденцията във Вигбюхолм. Доколкото е известно, това са доброволни медицински работници, които или са заминавали за Либия, или са се върнали оттам. Били са поканени на тържество или преди заминаването, или във връзка със завръщането им. Полицията още не е разкрила имената им.