Беше март и пролетта бе дошла необичайно рано. Когато се приближиха до Кивика, долината все още оставаше обвита в мъгла. Излязоха на територията на малка ябълкова ферма. С голяма градинска ножица в ръце срещу тях излезе мъжът, седял някога на дървената трибуна на водолазната кула.
Така Карл се срещна за пръв път със Стария. Впоследствие не му се удаде да си изясни произхода на този прякор, но никога не чу да наричат този човек иначе, освен Стария. Преди около двадесет години Стария бе бил началник на секретната служба на военното разузнаване.
По-късно, когато в пресата бяха започнали скандали, свързани с тази служба, и кореспондентите на списанието “Фолкет и билд/Културфронт” представиха и самия Стария, и голяма част от сътрудниците му в службата IB[20] със серия помпозни статии, част от разобличенията завършиха със затвор за някои от последните и с уверенията от страна на правителството, че “всичко, написано в списанието не е истина и, между другото, не е нещо типично”, че новият IB е получил “съвсем други директиви” и че “разузнаването съвсем не преследвало левите организации”, а “и да е имало нещо такова, то е било по погрешка”, признато е за “недействително” или “изключение”, което “няма да се повтаря за в бъдеще” и така нататък.
И ето че сега Карл Хамилтън, млад човек на двадесет и две години, все още член на “Кларте”, стоеше на терасата на дома на официално излезлия в пенсия Стария, който държеше в ръка чаша домашна сода. Комендеркаптенът не присъстваше на това.
Стария бе почти такъв, като на снимките си, но в живота си повече приличаше на фермер, отглеждащ ябълки, отколкото на ръководител на секретната служба на военното разузнаване. Макар и в оставка, той продължаваше да работи активно. На мраморната маса пред него лежеше папка, съдържаща приблизително петдесет листа с машинописен текст. Върху папката бе написано името на Карл и неговия личен номер.
Разговорът им започна с разказа на Стария за това, че за разлика от Карл Хамилтън той е от обикновено семейство, че на младини и той е бил радикал и че понеже имал основания да предполага, че Карл е чел всичко, напечатано във вестниците по делото за IB и за “социалдемократическата шпионска организация” и така нататък, му се иска сега да уточни някои подробности.
В целия свят проблемът на разузнавателните организации или на службата за сигурност бил по принцип един и същ. Винаги имало риск от възникването на такъв един кръг службаши от една политическа партия, чийто кръгозор е ограничен. За Западна Европа било типично преди всичко това, че в разузнавателните й органи властвали консервативно настроени офицери, които, както например в Швеция, едва ли различавали московския комунист от шведския социалдемократ или — ако се визирала Германия — не можели да видят нюансите на разликите между фракцията “Баадер-Майнхоф”[21] и социалдемократическия съюз на работниците на културата, без да ставало дума за хомосексуалния “екип от Итън[22] ” във Великобритания и постоянните му грешки.
Според мнението на Стария, всичко това бе не само неразумно, но и недостойно, и дори опасно. В Швеция бил направен опит да бъде създадена по-демократична служба, поради което половината от сътрудниците й се състояха от офицери, а другата половина — от членовете на различни организации на работническото движение. Стария отговарял лично за набирането на по-голямата част от сътрудниците.
Сега системата се намирала под заплахата от разпадане. Новото правителство било убедено, че именно офицерите-модерати[23] са единствената надеждна категория и усърдно използвало затрудненията, свързани със старата история, за да военизира по този начин новия IB, което да направи организацията неефективна. “И тук се приближаваме до същността на въпроса” — заключи Стария и посочи с пръст досието на Карл, обяснявайки, че понеже в известна степен продължавал да управлява дейността, то възнамерявал да отстоява и политиката на наемане на сътрудници, като внедрява “контрабандно” тази или онази разумна личност в своята “фирма” — секретната служба IB на разузнаването.
Отвори папката и подаде на Карл, написаната от последния преди четиринадесет дни молба за приемане след завършването на курса за подготовка на бойни плувци във военноморското училище, където да продължи да се обучава като офицер от флота от резерва. “Ето — каза той и почука още веднъж с големия си пръст по папката, — струва ми се, че намерихме подходящия офицер, който, наистина, не е съвсем умерен модерат, но както подозирам, е с добри семейни традиции.”
21
Фракция “Баадер-Майнхоф” — известна още като фракция “Червена армия” (RAF), терористична групировка, създадена от Андреас Баадер и журналистката Улрике Майнхоф.