Продължаваме с огледа на бюрото. Освен украшението и снимките, които, както предполагаме, са портрети… а, сигурен ли си… о’кей… значи, които се явяват семейни снимки, там лежи обикновен настолен календар със записки от типа на дневник. Ще я назовем Б-1. Сега, ако преминем към чекмеджетата на бюрото, то трябва най-напред да отбележим, че не са заключени… В най-горното чекмедже има следното: връзка със седем ключа от различен вид, ще ги наречем Б-2, няколко химикалки, линийки, калкулатор “Sony”, джобен календар за миналата година, ще го назовем Б-3…
Общият оглед премина бързо и професионално. Не бе необходим специален такъв от страна на техническата група, защото едва ли някой външен бе влизал там. По регламент дейността на службата за сигурност бе строго разпределена по секции. Казано накратко, това означаваше, че нито един сътрудник не знаеше и не можеше да знае над какво работеше съседът му, а още по-малко бе разрешено разхождането по кабинетите.
Щом само протоколът бе записан върху лентата, и тримата се заеха с подбора на материалите за незабавно изучаване, като преди всичко това се отнасяше до настолния календар, лежащ на бюрото, и бележника, намиращ се в сейфа. Надяваха се да разберат от тях с какво се бе занимаваш напоследък Аксел Фолкесон.
За този ден върху настолния календар имаше само една-единствена бележка: “Да се позвъни или провери 631130”.
И повече нищо.
Бележката от предния ден можеше да се изтълкува като “през обедната почивка — заседание при началника на “Бюро Б”. И след това:
“Да се свържа относно “план Далет”.
На съответните страници в бележника, лежащ в сейфа, двете бележки се повтаряха, но без пояснения. А преди два дни имаше подробна бележка, която не съответстваше на тази върху настолния календар:
“Среща с Шуламит Ханегби. Предупреждение за “плана Далет”. В най-скоро време. Конф., да не се казва на никого”.
Последните думи бяха подчертани.
— Ето — каза Фристед и прокара показалеца си под подчертаните думи, — ето я първата идея. Кой е този, дявол да го вземе, Шула… и така нататък?
— Началникът на израелската служба за сигурност. В посолството им — отговори му Апелтофт.
И тримата се наведоха над бележките. Изглежда, че пръв бе потърсил контакт началникът на службата за сигурност в посолството на Израел, защото нямаше никакви доказателства инициативата да бе дело на Фолкесон. При това срещата бе лична, защото телефон не бе записан. Следователно онзи бе предупредил Фолкесон за някакъв си “план Далет”, а след два дни Фолкесон бе убит.
Фристед взе решение на мига.
Той и Апелтофт щяха да започнат с проверката на телефонния номер и щяха да се заемат с четенето на чуждестранните отчети за тероризма и съдържанието на документите в папка Б-16, които очевидно бяха свързани с най-последните задачи на Фолкесон. Необходимо бе също да се научи повече от Неслунд за заседанието през обедната почивка на деня преди убийството. А Карл Хамилтън трябваше да поговори с израелския началник на службата за сигурност. Това не бе трудно, просто трябваше да се позвъни там.
След пет минути Карл вече сваляше поредното напомняне за глоба от предното стъкло, смачка го и го изхвърли. А след това потегли по посока на Естермалм, към израелското посолство на “Торстенсонсгатан”.