Към сградата на самото посолство водеха няколко стъпала, а входната врата приличаше на вход в обикновен апартамент. Отвътре бе укрепена стабилно с бронирано желязо и при влизане трябваше първо да се премине през детектор за метал, а след това през малко затворено антре. Дежурният, облечен с дънки и пуловер, дъвчеше дъвка. Над него висеше видеокамера.
— Документите, плийз — помоли той и натисна един бутон.
След това, едва погледнал ламинираната карта с малкия държавен герб, я превъртя във въздуха с палеца и показалеца си. Карл едва успя да я хване във въздуха. При обичайни условия такова едно поведение можеше да го провокира към ответни действия.
Охранителят от отдела по сигурността натисна бутона на служебния си телефон, каза нещо на иврит и след това посочи през рамо с палец към затворена врата. Карл се приближи до нея и спря, предполагайки, че е заключена. Така се и оказа.
Скоро ключалката изщрака и от другата страна на вратата се появи нисък мъж на около тридесет и пет години. Той също дъвчеше дъвка. Поканил гостенина с кимване да го последва, мъжът заключи най-напред вратата, а след това тръгна по къс коридор, където, без да почука, отвори друга врата и посочи вътрешността на стаята с пръст на Карл, а самият той продължи по-нататък по коридора, така и не казал нито дума.
Значи това бе стаята на Шуламит Ханегби. Карл се настрои да види млад офицер, но влизайки, се учуди. Зад отрупаното бюро седеше жена. На Карл му се стори, че му е връстница или дори по-млада от него. В стаята нямаше никого другиго. Върху книжната лавица зад гърба на жената лежеше автоматичен пистолет “узи”, калибър 9 мм, с поставен пълнител и на предпазител, като ремъкът му бе доста износен, което показваше, че оръжието е използвано доста дълго време.
Жената бе синеока, чернокоса и много красива. Косата й бе стегната на тила като един вид “конска опашка”, пъхната в яката на зеления й пуловер. Усмивката й бе очаквателна. Разбира се, Карл Хамилтън бе потресен и, естествено, на свой ред бе обект на съсредоточеното й внимание.
— Не съм си и представял, че ти[26] си жена — с извиняващ се тон каза Карл и седна.
— Е и каква е тази “приоритетна работа”? — попита го тя, без да обръща внимание на думите на Карл.
Той й обясни накратко. Така и така, началникът на “Бюро Б”, отговорен за борбата срещу тероризма, свързан, между другото, с Близкия Изток, бил убит днес сутринта, което очевидно вече им е известно, нани така? Добре. А онзи ден, съгласно записки, намерени в сейфа му, той бил имал контакт с Шуламит Ханегби, която по някакъв начин го предупреждавала, и по-нататък от записките следвало, че това предупреждение се отнасяло до предстояща в близко време враждебна операция, обозначена като “план Далет”. Та така, какво представлява “план Далет”?
Слушайки Карл, Шуламит Ханегби извади “конската си опашка” и започна да я навива къдрица след къдрица на пръста си. Лицето й оставаше безстрастно. След като Карл спря да говори, тя само въздъхна, измъкна от купчината хартии на бюрото си пакет цигари и погледна въпросително Карл, който поклати глава. Тя запали цигара, приближи се до прозореца и погледна навън. Карл забеляза, че застана не точно пред прозореца, а до пердето, за да не е удобна мишена. Изглежда, че това й бе навик. Гледаше мълчаливо в далечината, а Карл чакаше. Въпросите му бяха пределно ясни и не се нуждаеха от уточняване. Най-сетне тя се отдалечи от прозореца, седна зад бюрото си, дръпна силно от лошо миришещата цигара, погледна Карл право в очите и каза:
— Ние, израелците, не се славим като твърде големи бюрократи. Доколкото обаче разбирам ситуацията, просто нямам правото да отговарям на въпросите ти. Предполагам, че, разбира се, като сътрудник на шведската служба за сигурност си в правото си да ги задаваш и да питаш когото и за каквото си искаш. Нашите контакти обаче трябва да бъдат поддържани по обичайните канали, тоест чрез началника на “Бюро Б”. Sorry, но е така.
— Така е, но тогава моят началник трябва да отиде при твоя началник и да повтори всичките тези въпроси. След това моят началник ще се върне от твоя началник при мен и колегите ми, занимаващи се с разследването на случая, и 24 часа, дявол да го вземе, ще отидат само за формалности. Взимаш ли под внимание това?
— На практика е така. Съгласна съм, че не е много оперативно.
— Е? И какво?
— Поставена съм в сложна ситуация и не мога да ти кажа нищо повече.
— Нали това обаче е истина?
— Кое?
— Че си го предупреждавала?
— Възможно е да се окажа в такава ситуация, при която да бъда принудена да отричам всичко. И ти, и аз, и двамата обаче разбираме, че след като Аксел — аз наистина съм огорчена от случилото се с него, защото бе истински мъж — но ако Аксел е направил такива записки, за което много съжалявам… то… от моя страна ще е глупаво да го отричам.