— Досега участвал ли си в изпит по стрелба? — попита го Фристед.
— Не — отговори му Карл.
Нямаше никаква представа как преминаваха шведските изпити по стрелба.
— А можеш ли да стреляш? — попита го Апелтофт с усмивка, която Карл не можеше да не забележи.
— Мога — отговори той и се извърна, за да не покаже, че ироничната насмешка го е засегнала.
Двамата врели и кипели полицаи се спогледаха, защото изтълкуваха неправилно сдържаното поведение на Карл. Освен това бяха замислили да се пошегуват с младия експерт.
Спускайки се в гаража под полицейската сграда, те обсъдиха набързо докъде са стигнали. Карл разказа, че израелският офицер по сигурността е жена и че тя, неясно защо, отказала да обясни самия факт или да потвърди съдържанието на разговора си с Фолкесон, а само съобщила, че на иврит “план Далет” означава “план Д”.
Разговорът на Фристед с Неслунд също не бе довел до нищо. Оказало се, че на съвещанието в деня преди убийството Неслунд и Фолкесон са говорили за неща, несвързани по никакъв начин с проблемите на тероризма в Близкия Изток. Неслунд обаче не пожелал да каже за какво са си говорили. Това изглеждаше странно. Та нали, ако Фолкесон бе попаднал по следите на терористична група, то той би трябвало да спомене това.
Търсейки притежателя на телефонния номер 63-11-80, Апелтофт бе открил, че това е магазин за шивашки принадлежности на “Сибилагатан” в района Естермалм. Сторило му се невероятно, Фолкесон да има някаква лична работа с такъв магазин. Трябвало да се разпита жена му, но не успял да се срещне с нея.
Последните задачи на Фолкесон, ако се съдело по разположението на отчетите в сейфа му, се отнасяли до два проблема — покушения от страна на палестинците в Европа срещу дипломати и други чуждестранни представители или срещу техни съотечественици. Задграничните отчети засягали такива случаи и съдържали предимно анализ modus operandi[28] на терористичните организации в Европа и възможностите им или желанията им да намерят морална и материална подкрепа на симпатизантите им сред местното население.
По такъв начин нито един от документите не хвърляше светлина върху това от какво се бе интересувал Фолкесон през последните дни, освен от палестинците. Това обаче бе обичайното му занимание.
Апелтофт караше волвото, Фристед седеше до него, а Карл отзад. Полицаите седяха обикновено така — онзи, който ръководеше операцията, до шофьора, а най-младшият по ранг — отзад.
Двамата комисари-криминалисти бяха в лошо настроение. Идеята да прекъснат работата си, за да отидат в тира, им се струваше идиотска. Те обаче знаеха колко педантичен бе Неслунд, когато ставаше дума за изпълнението на съответните параграфи или правила, като в момента изискваше изпълнението на точка FAP 104/2 от залегналото в инструкцията “За използване на оръжие за служебни цели”, която на свой ред се базираше на кралски указ от 1969 година. Да, тренировките по стрелба наистина бяха обичайно занимание за сътрудниците от криминалната полиция, но във “фирмата” им никой вече и не си спомняше кой и кога бе използвал оръжие за последен път и старшите по звание, като например Апелтофт и Фристед, прибрали веднъж оръжието си в сейфа, така и не бяха го вадили повече.
Освен това, раздразнението на Апелтофт и Фристед бе насочено и срещу Карл. Та нали той бе типичен “неслундовец”, един от “академичните” новобранци, който със сигурност щеше да тича при Неслунд и да му донася кой какво е казал или направил. И преднамерено — дали заради самото провокиране, или в краен случай от желание да видят реакцията на Карл — двамата старши по звание полицаи заговориха за разпространяващите се из “фирмата” слухове за Неслунд.
— Нали си чул за великото му залавяне на момчето от Юкасерви? — попита Фристед.
Нямащият кой знае какво общо с Неслунд Карл, който освен това бе и слабо информиран за подобни неща, поклати отрицателно глава и Фристед се зае с явно удоволствие да му разказва.
Това, с извинение, бил най-скъпият и най-големият неуспех на “фирмата”. По онова време Неслунд бил областен прокурор някъде в лапландския ад (Фристед бе стокхолмчанин и за него всичко, северно от Йевле[29], бе “лапландски ад”). Та ето че Неслунд отговарял там по въпросите на сигурността и си втълпил, че е “на една ръка разстояние” от самия Стокхолм, защото бил попаднал по следите на голям шпионин. В Юкасерви.
28
Modus operandi — тук, детайлно описание на новите и необходими похвати на дейността на международните престъпници.