В продължение на шест години местните контраразузнавачи се прокрадвали, подслушвали, пускали слухове и дори си осигурявали подкрепления под формата на различни заместници — и всичко това, за да заловят великия шпионин. Най-накрая областният прокурор Неслунд взел решение, че е настанало време да изложи окончателните доказателства, и организирал група от двадесет души, сред които и десетима специалисти от Стокхолм, взел вертолет за изпълнението на неясната задача, както и бронежилетки, и всичко останало. Огромната сила била насочена срещу Юкасерви. Обкръжили и хванали “престъпника” в собствения му дом, напъхали вещите му в черни найлонови чували, а него самия го изпратили на областния прокурор Неслунд. Както винаги, информирали така пресата, че тя разтръбила с фанфари: “Заловен и обезвреден е опасен враг на Родината”.
А след четири месеца го пуснали, защото се оказал “любител на надничането през прозорците”, откъдето било и странното му поведение, дано повод за “неконструктивни” слухове. Не било чак толкова безопасно да надничаш през прозорците в “лапландския ад”. Освен това веднъж бил извършил неделна разходка с параход до Петербург.
Нямало обаче нито намек за шпионаж и нито едно покушение срещу сигурността на страната. С други думи казано, Неслунд не можел да различи любителя на стоенето пред прозорците от Ким Филби[30]. Благодарение на тази “блестяща победа”, той бил извикан в Стокхолм и станал шеф на “Бюро Б”.
Говорело се, че някой от правителството искал съзнателно да навреди на “фирмата”. Че как иначе можело да се обясни идеята да се даде на “героя от Юкасерви” възможността да заеме такъв пост? Единствената му заслуга била лъжата, разпространявана в пресата, като се почнело от Юкасерви, та до ден-днешен. Карл щял сам да се убеди в това.
— Така че ако прочетеш във вестниците за това с какво се занимаваме и не можеш да познаеш самия себе си, не се безпокой. С това нито аз, нито Фристед, нито криминалистите от полицията ще имаме нещо общо, къде ти. Ще е само Неслунд, така да знаеш! — каза Апелтофт.
— Това е, за да няма неразбиране помежду ни — добави Фристед.
Карл сви рамене. Не разбираше подчертано агресивното им отношение към Неслунд, но все още познаваше твърде малко “фирмата”.
Така стигнаха до полицейската школа Улриксдал. Специално извикан инструктор трябваше да проведе изпита. Именно при това Апелтофт и Фристед се готвеха да си направят шега с Карл, която, честно казано, бе насочена повече срещу Неслунд, отколкото срещу Карл. И вече се бяха договорили за това-онова с инструктора.
В тира ги очакваха петнадесет мишени, наредени в една редица. В самия край на надлъжната стена, покрита с дървена облицовка, инструкторът прикрепи мишена от типа “1/3 фигура” с размери 52 на 48 см (глава с каска, лице и горна част от тяло). След това остави предпазни наушници и кутия с патрони пред мястото на стрелеца, отстоящо на двадесет метра от целта.
Според полицейския регламент, това бе разположението на целта за упражнение № 8, включващо пет изстрела за не повече от двадесет секунди, като три от тях трябваше да попаднат в целта.
При това обаче целта трябваше да е неподвижна. Съгласно предварителната уговорка, именно тук трябваше да се случи всичко. Инструкторът бе прикрепил мишената върху една от стоманените поставки, които се въртяха на определени периоди от време.
— Стрелял ли си преди тук? — попита с весела усмивка инструкторът Карл.
— Не съм — отвърна той, — Не съм стрелял и по такава мишена и от такова разстояние.
Разстоянието му изглеждаше твърде малко за толкова голяма цел.
— Оръжието ти в ред ли е? — продължаваше инструкторът, намигвайки на Апелтофт, надявайки се, изглежда, че Карл няма да забележи това.
— В ред е — отговори Карл, нямайки никакво намерение да го доказва.
— O’кей. Ето тази фигура ще се появява по моя команда за седем секунди, ще изчезва за три и така нататък. Ще стреляш пет пъти. Ясно ли е?
— Ясно е — каза Карл. — Седем секунди, за седем секунди ще се появява, за три ще изчезва, нали така?
— Така. Всичко ли е ясно?
— Всичко.
— Всеки има по три опита. Разбра ли?
Карл свали сакото си и си сложи наушниците. Никога преди не се бе запознавал с шведския регламент за упражненията по стрелба и в това се състоеше част от шегата, но той не бе запознат и с изходното положение, от което стреляха в Швеция, тоест, когато оръжието бе готово за стрелба и насочено към целта.
Усещаше, че се готви нещо срещу него. Ако бе с десет години по-стар, нямаше да позволи да го провокират. Фристед и Апелтофт обаче, които също бяха свалили вече саката си, стояха неподвижно и се усмихваха някак ехидно.
30
Филби, Ким (1912–1988) — английски офицер от тайните служби, журналист и съветски шпионин.