Карл влезе в кабинета си и свали калъфа от клавиатурата, включи монитора и се свърза с компютърния център. На екрана се появи въпрос: “Кой, кога и защо се свърза?” Той набра опознавателния си код и започна работата, за изпълнението на която потрябва само около час, а преди десет години, през съвсем другия технологичен век, тя щеше да изисква много дни и много хора.
— Магазинът за шивашки принадлежности на “Сибилагатан” №… Собственик? — попита той, обръщайки се към базата данни с “недвижими имоти и адреси”.
Собственикът се оказа самотна жена на малко повече от петдесет години.
— Близки роднини? — обърна се той към базата данни за “населението”.
На екрана избухнаха шестнадесет имена, сред които и дъщеря на двадесет години.
Получи списъка с имена и адресите им. Някои от тях бяха възрастни далечни родственици, живеещи на село.
“Изглежда, че дъщерята е най-интересната от всичките” — помисли си той, но си записа и всички останали.
— Работещи в магазина? — обърна се към данните от данъчните.
Три имена — две на възрастни жени и едно на млада връстница на дъщерята. Те също бяха включени във “временната памет”.
Набра имената на двете млади жени и се обърна към базата с “недвижимите имоти и адресите”, като потърси хората, живеещи на техните адреси. Дъщерята живееше със студент в двустаен апартамент в Хегерстен, а работничката в магазина за шивашки принадлежности живееше сама.
Първият етап бе преминат.
Следващата стъпка се оказа по-сложна, защото засягаше базата данни на самата служба за сигурност. Необходимо бе специално запитване и той бе принуден отново да набира върху клавиатурата данните си и служебния си код, определящ колко дълбоко имаше правото да се рови в държавните тайни. След няколко секунди получи разрешение за достъп до информацията.
След това той провери дали не са вкарани в базата данни на службата за сигурност лицата, които бе запазил във “временната памет” на програмата на търсенето си. Отговорът дойде мигновено. Възрастната работничка, живееща във Венерсборг, бе комунистка от 1946 г. Дъщерята на собственичката на магазина за шивашки принадлежности съжителстваше със студент на двадесет и седем години, който се казваше Нилс Ивар Густав Сунд и който преди седем години се бе подвизавал като член на пропалестинската група в Швеция. Две години преди това пък бе фигурирал като член на редакцията на вестник “Палестински фронт”. Три пъти бе посещавал Близкия Изток и всеки път, освен последния, “много други страни”. При последното си пътуване, преди две години, ставаше дума само за Либия. По-нататък компютърът го отпращаше към материали за Сунд, които явно вече бяха в архивите.
Четейки текстовете от блещукащи зелени букви, Карл си мислеше, че сигурно имаше някаква връзка между Фолкесон и дъщерята на собственичката на магазина за шивашки принадлежности, защото тя би трябвало да го отведе до този пропалестински активист. Защо обаче в базата нямаше данни за самата дъщеря? Младите хора от този тип водят неохотно съвместно домакинство, ако интересите им не съвпадат. Ако двама двадесетгодишни живееха заедно, то бе невероятно единият от тях да е, например, клартеист, а вторият “соцом” (социалдемократ). Защо я нямаше в базата данни на службата за сигурност? Въпреки че така нареченият “раздел инакомислещи” не бе безупречен.
Ставаше дума за обикновени хора и за обикновени служители и за да бъдат въведени в безгрешната ЕИМ, бе необходимо първо да се съберат съответните сведения. Просто някой бе изгубил информацията за дъщерята. Или всичко бе просто формалност. Момчето бе пъхнато в паметта на ЕИМ поради задграничните му пътувания и защото бе заемало известни длъжности — и ето ти го законното основание за това. А момичето бе вероятно чисто и просто само редови член на организацията, не бе заемало никакви отговорни постове и не бе пътувало зад граница. Възможно бе това да е причината за липсата й в паметта на ЕИМ.
Карл взе от “временната памет” сградата в Хегерстен и прегледа списъка на живеещите там. Средна възраст, нисък наем — студенти, наеми, най-вероятно, без деклариране. Хрумна му нещо и той прекара всичките квартиранти през базата данни на службата за сигурност. Още двама, живеещи съвместно в тази сграда, бяха активисти на пропалестинското движение.
И така, следата към магазина за шивашки принадлежности го отведе до четирима пропалестински активисти в Хегерстен. Да, връзката с телефонния номер, записан от Фолкесон, бе ясна.