В този абзац, като че ли най-интересна бе точка 9, тоест “лица, предоставящи на престъпниците временни жилища; снабдяващи ги с храна; осигуряващи карти за пътуване и така нататък”.
След това в текста бяха подчертани думите “вече съществуващите кадри от симпатизанти” и “води по-бързо до целта”.
Апелтофт се замисли.
Значи Фолкесон бе мислил за симпатизантите в Швеция, които по някакъв начин биха могли да осигурят логистична подкрепа под формата на жилища и други подобни. Нали обаче терористите можеха и сами да си вкарат оръжие, да си осигурят карти за пътуване и да си платят преминаването.
В такъв случай това би трябвало да бъдат добре организирани терористи. А подкрепата на симпатизантите бе важна в случай, че това имаше пряко отношение към самата организация.
Освен това върху предишните страници бяха подчертани думите за “непосредствен импорт на убиеца”.
Е така, като цяло операцията се провеждаше отвън, но с големи ресурси, предоставени на разположение на терористите. С това, разбира се, се ограничаваше и подкрепата от страна на симпатизантите им в Швеция.
Без съмнение Фолкесон се бе натъкнал на “непосредствено импортиран убиец”, защото убиецът му явно бе професионалист.
Едва ли обаче целта му бе самият Фолкесон. А можеше и да е бил? Това произтичаше от подчертаните думи “или властите”?
Службата за сигурност бе власт във висша степен. Въпреки че самият Фолкесон бе поставил там въпросителен знак. Означаваше ли това, че бе мислил за възможната цел и че бе предполагал, че тя е властта? Или това означаваше, че власт би могла да е самата тяхна “фирма”?
Апелтофт преписа на чисто записките си, прибра материала, отнасящ се до modus operandi, и сипал си чашка кафе, продължи с четенето на чуждестранните доклади. Те бяха с повече от десетгодишна давност, произходът им не се посочваше, но на Апелтофт не му се наложи да чете дълго, за да разбере, че източникът бе израелски.
Това бе списък на палестинските терористични операции, разделени на две основни категории. Първата се състоеше от терористичните актове, насочени срещу араби, например:
Хасан Канафани[37], убит от бомба, поставена в колата му в Бейрут на 8 юни. Длъжност: редактор на вестник “Ал Хадаф” (“Цел”) на организацията PFLP[38]. Вероятен изпълнител: DPFLP[39];
Басам Шариф, тежко ранен от бомба, поставена в писмо. Приемник на Канафани. Потвърден изпълнител: DPFLP;
Д-р Анис Сайег, леко ранен от бомба, поставена в писмо. Длъжност: шеф на изследователския център на ООП в Бейрут. Вероятен изпълнител: PFLP — GC[40];
Палестинска книжарница в Париж, унищожена от взривена бомба на 4 септември. Потвърден изпълнител: произраелската фракция ALF[41], отцепила се от ООП, под ръководството на Абу Нидал;
Абу Халил, тежко ранен от бомба, поставена в писмо, на 24 октомври. Длъжност: представител на ООП в Алжир. Вероятен изпълнител: “Ас Сайка” (подразделение на ООП, подкрепяно от сирийците);
Ваил Цаетер, убит в асансьор на хотел. Длъжност: писател-емигрант, екстремист. Потвърден изпълнител: “Разед”;
Омар Суфан, леко ранен от бомба, поставена в писмо. Длъжност: представител на “Ал Фатах”[42] в Стокхолм. Вероятен изпълнител: PFLP;
Ахмед Абдала, леко ранен от бомба, поставена в писмо, на 30 ноември. Длъжност: представител на палестинския студентски съюз в Копенхаген. Потвърден убиец: PFLP;
Махмуд Хамшари, убит от бомба, задействана дистанционно, на 8 декември. Длъжност: представител на ООП в Париж. Потвърден убиец: “Разед”;
Хюсеин Абу Кхаир, убит от бомба, задействана дистанционно. Длъжност: представител на ООП в Кипър. Вероятен убиец: “Черният септември”;
Циад Хелоу, леко ранен от бомба, поставена в колата му. Длъжност: член на “Черния септември”. Вероятен изпълнител: “Разед”;
Басел Кубаиси, застрелян от близко разстояние. Длъжност: представител на PFLP. Вероятен изпълнител: “Разед”.
По такъв начин продължаваше описанието на още около двадесет акции. Преди години бе бушувала гражданската война между различните палестински организации.
Тази част от доклада обаче контрастираше рязко със следващата, отнасяща се изключително до големите палестински организации, насочващи борбата си срещу посолства, туристически кантори, отделни дипломати и други подобни. Повечето от случаите бяха вече известни на всеки служител от службите за сигурност в Европа.
37
Канафани, Хасан (1936–1972) — палестински белетрист, драматург и обществен деец. Представител на литературата на Съпротивата. Автор на романи за историята на Палестина — “Мъже под слънцето”, “Ум Саад”, “Завръщане в Хайфа”; пиеси, книги по литературознание.