Списъкът на акциите срещу отделни личности, в които арабите явно се избиваха помежду си, намаляваше забележимо веднага след 1973 година, след което настъпваше продължително прекъсване, а след това списъкът отново нарастваше, след като Хисам бе убит на срещата на Социалистическия интернационал в Португалия. PFLP, тоест Народният фронт за освобождение на Палестина, бе определен като “потвърден изпълнител”.
Докладите, отнасящи се до палестински акции срещу чуждестранни граждани, започваха още през 1973 г. и продължаваха и до днес.
Фолкесон не бе направил нито една отметка в полетата и не бе подчертал нищо в израелското резюме. А какво го бе интересувало? Акциите срещу отделни граждани или акциите срещу дипломатическите и международните мисии ли? Бе трудно да се отгатне. Можеше обаче да се отбележи, че последната категория бе повече от типична и не се ограничаваше с периода от последните десетина години.
Апелтофт изведнъж трепна от долитащите от хола добре познати му звуци. Той се отправи натам и откри, че жена му спеше с отворена уста пред работещия телевизор. Взе я внимателно на ръце и я отнесе в спалнята. Дремейки, тя започна да се съблича. Той й помогна, зави я с одеялото, целуна я по челото и се върна в кухнята.
Доколкото знаеше, логистична помощ от страна на шведските симпатизанти бе имало само в един известен случай. Случило се бе през 1977 година, когато някаква западногерманска откачалка, “смахнат на тема тероризъм”, готвел или поне се бе опитал да убеди обкръжението си, че е подготвил акция за похищението на тогавашния министър по въпросите с емигрантите — Анна-Грета Лейон. А западногерманският дребен крадец с името Руди Хьохт пожелал да получи по-малко наказание, бе дошъл във фирмата, бе попаднал на Аксел Фолкесон и му бе предложил да му предаде терористична фракция, за да не бъде разглеждана кражбата му по наказателния член за кражби и да му бъде разрешено да остане в Швеция, като му бъдат опростени известни данъци.
Фолкесон се бе съгласил със сделката и всичко бе завършило с това, че чужденците, “повече или по-малко” замесени в това, бяха депортирани от страната като “повече или по-малко” виновни терористи. Двамата, попаднали в Западна Германия, Крьохер и Адомейт — така се казваха — бяха, естествено, приети там на “държавен доклад” и в обичайния западногермански стил бяха осъдени на двадесет-тридесет години затвор. Чужденците, депортирани в Англия, Гърция и Куба, дори не бяха съдени.
В Швеция обаче бяха останали около дузина техни шведски симпатизанти, които трябваше да бъдат съдени за диверсия. Вместо да предадат материалите обаче на обичайния прокурор по делата за шпионаж, в Стокхолм бе поканен някакъв си областен прокурор от провинция Норланд и с помощта на Фолкесон и други служители от “фирмата” бяха осъдили тази младеж. А присъдата за въоръжен грабеж на доносника бе заменена с присъда за дребна кражба.
“Точно така беше” — спомни си Апелтофт. Неслунд още не бе станал шеф на “Бюро Б” след блестящия си принос при залавянето на “големия шпионин” от Юкасерви. Освен това спечели делото срещу, както твърдяха, терористичната младеж и чак след това съзря за важния пост. Ето как се случи всичко.
Беше ли обаче известен само този случай, в който шведски млади хора наистина участваха като “легални терористи”? Да, така беше.
Въпреки че сега сигурно ставаше дума за младежи от пропалестинското движение.
Апелтофт се замисли. Нищо подобно не се бе случвало вече десетилетия. Неслунд обаче нямаше да е във възторг, че и сега няма заподозрени.
Апелтофт събра документите, пъхна ги в чантата, заключи я старателно и едва след това загаси осветлението в кухнята, отправяйки се към банята. Изми лицето си със студена вода. И се хвана, че мисли колко добре бе, че този път Неслунд нямаше предвид някакви млади шведи.
Та нали нямаше никаква представа какво бе открил на монитора си Карл Хамилтън, този странен момък от Дивия Запад.
4
Когато Карл влезе в кабинета, бе осем часът и три минути. Двамата му колеги вече бяха там, държейки пред себе си кафе в пластмасови чашки. Апелтофт напълни трета чашка и подаде пакета със захар на Карл.
— Да започваме — каза Фристед. — Резултатите от вчерашните ми усилия могат да се формулират много кратко. Срещнах се с КГБ и ги помолих да ни помогнат, а те, казано накратко, ме пратиха по дяволите.
Апелтофт подсвирна многозначително при думите “пратиха по дяволите”.