— А с кого се срещна? — поинтересува се той.
— Със самия Субаров — отговори Фристед. — В това направление делото забуксува, но аз ще опитам друг вариант. А при теб как е?
Въпросът бе, разбира се, отправен към Апелтофт. За разлика от юристите полицаите се придържаха към вътрешния правилник, регламентиращ изслушването по ранг — отгоре-надолу.
Апелтофт извади бележките си и изложи отначало фактите в реда, в който ги бе записал. Първата бележка се отнасяше до подчертаните думи “или властите?”. Следваха логистична подкрепа в страната — обект на терора; начинът на вкарването на убиеца; легалната подкрепа от симпатизантите; изясняването на въпроса кои са те — просто привърженици или може би членове на организацията; хората, осигуряващи помощ с жилища, храна, схеми, карти и така нататък; и особено наличието на кадри от привърженици. След това премина към израелския поменик с остарелите списъци на различни вътрешни съглашения, а също така с убийствата на видни функционери на ООП (не му бе станало ясно що за организация е “Разед”), и най-накрая прочете изброяването на различните палестински акции, насочени срещу дипломатически представителства, в това число и в Европа и всичко това за дълъг период от време. Последният доклад бе написан, изглежда, преди две-три години.
— Особено внимание трябва да се обърне на симпатизантите и логистичната подкрепа в страната — обект на терора, като в случая това ще са шведските пропалестински активисти. Ето приблизително как стоят нещата — завърши Апелтофт. Помисли малко и добави: — Въпреки че аз мога смело да заявя, че явни претенденти за това сред тях няма. Прегледах списъците им тази сутрин и намерих само едно шведско момиче, което преди седем години е помагало на няколко палестинци при продажбата на контрабандно оръжие от фургон, докато е било в Упсала. То обаче е било, почти сигурно, обикновено момиче, влюбено в гангстер, така че нямаме база за сравнение.
Фристед си отбеляза нещо в бележника си.
— А ти — обърна се след това към Карл, — намери ли нещо в компютъра?
— Намерих и ми се струва, че съвпада с онова, което каза Апелтофт.
И Карл изложи накратко резултатите, че дъщерята на собственичката на магазина за шивашки принадлежности на “Сибилагатан” съжителства с ветеран на пропалестинското движение, като в същата сграда живеят още двама известни пропалестински активисти. Така че телефонният номер ги бе отвел косвено до четирима симпатизанти.
— Да, ще ободрим днес Неслунд — каза тъжно Апелтофт.
Поразсъждаваха малко дали девойката бе звъняла във “фирмата” и дали е била свързана с Фолкесон. Това можеше лесно да се провери. Дали се бе опитвала да го предупреди за нещо, в което не е искала да участва, поради което му бе дала служебния телефон на майка си, не искайки да й звънят у дома й от СЕПО…
Бе напълно възможно, но бе само теория.
— Ех — въздъхна Фристед, — не можем да седим и да гадаем. Неслунд ни иска точно в 10.00 на съвещание. А сега се постарайте всичко да бъде оформено и разпечатано в няколко екземпляра.
Всеки се отправи да си гледа работата — Апелтофт и Карл да пишат писмени заключения, а Фристед се зае с нещо по-интересно.
Влязъл в своя работен кабинет, той звънна по вътрешния телефон на малобройния отдел на “фирмата”, занимаващ се с въпросите на охраната и с други подобни неща, и помоли за списък с приемите в посолствата през следващите дни.
След десет минути получи необходимата му информация за седмица напред и с голям интерес се запозна с празничните приеми и в кои посолства щяха да се състоят. При това намери много бързо необходимото му — прием в румънското посолство и то още на следния ден по случай техен юбилей. Следващата подобна възможност бе чак в края на следващата седмица, като в посолството на Иран щеше да бъде отбелязана годишнина от войната му срещу Ирак[43]. Това бе по-лошият вариант.
Точно в 10.00 Неслунд откри съвещанието.
Най-напред се отчете Юнгдал, представяйки описанието на убиеца — мъж със зелено яки и дънки, като якето бе с качулка; малко под средна възраст; с ръст 175–180 сантиметра; вероятно гладко избръснат; може би с мустаци и неизвестно от коя националност. Поведението му подкрепяло образа на престъпника, пресъздаден с техническите средства.
Фристед информира за общото заключение, до което бе стигнал отделът му и което бе размножено за разпространяване. Докато той говореше, Неслунд решеше косата си от слепоочията назад с гребен. Виждаше се, че се готвеше за скок.
— Всичко започва да се стяга в един възел, господа, като е свършено доста и то само за едно денонощие — обобщи той казаното от Фристед.
43
Ирано-иракска война — започва на 22 септември 1980 г. с нахлуване на иракската армия в Иран. На 20 август 1988 година е подписан мирен договор.