— След много пране обаче и дънките могат да избелеят — възрази Матиесен.
— Разбира се — замисляйки се, каза Хестенес, — но тогава щяха явно да преливат в различни оттенъци, а и кантовете им отстрани се виждат добре. А онези бяха, без съмнение, еднакво сиво-сини, небесносини, както ми се струва, че се казваше този цвят. Никакви кантове и никакво преливане на цветове. Не това не бяха дънки.
— Та-ака — каза Матиесен, — значи е сигурно, че не са били дънки. Какво те интересува още?
— Бих искал да знам дали сте имали някакви сведения, че норвежките пропалестински активисти или самите палестинци в Норвегия готвят някакви въоръжени акции. След това бих искал да се поразходя там, където Хестенес е наблюдавал обекта, и да видя онези места, където обектът явно го е забелязал. И освен това имам няколко въпроса за времето, през което обектът не е бил под наблюдение. Като цяло, това е всичко.
Матиесен разположи на бюрото пред себе си някакви книжа, в които се съдържаше информация за потенциална заплаха от терор от страна на норвежките пропалестински активисти.
Отговорът обаче бе прост и явно отрицателен. Норвежкото пропалестинско движение се състоеше предимно от симпатизанти с ляв уклон. Те се бяха посветили строго целенасочено на политическа дейност, съсредоточена предимно около вестника им “Класекамп”. В настоящия момент този вестник се занимаваше предимно с въпросите на борбата за еманципация, срещу буржоазното семейство, срещу порнографията и така нататък. И наблюдението се водеше предимно спрямо тях, защото именно в техния вестник можеше винаги да се прочете предварително какво се готвеха да предприемат. И бяха замесени само в една “акция на насилие” — в някакви северонорвежки истории, които явно бяха далече от свързания с Близкия Изток тероризъм. Ставаше дума за екология, за строителството на електростанция на река Алта Елвен, за подкрепа на саамите[47], за ругатни с участъковите полицаи и така нататък. А що се отнасяше до насилието, то бе обичайното при демонстрации — отказ за подчинение на заповедта на полицията за разотиване, създаване на вериги от демонстранти в този или онзи участък от пътя, по който трябва да минат грейдерите и така нататък.
Истинското “насилие” бе свързано с политическите екстремисти в Норвегия, повечето от които бяха “десни момчета”, тоест малобройни повече или по-малко пронацистки групи. Именно те създаваха проблеми на наблюдението. Десните групи обичаха да нападат складовете, принадлежащи на организацията на гражданската защита, и вече имаше няколко неприятни примери на актове на насилие. Преди години бяха взривили книжарницата “Октубербук-фандел” в Тромсьо, бяха хвърлили бомба по първомайската демонстрация, а имаше и убийство в една от тези десни групи.
Левите пък водеха предимно борба за еманципация на жените. Що се отнасяше до пропалестинското движение, то се намираше под техния контрол и това гарантираше, че там не можеше да има насилие. От гледна точка на норвежката полиция, наблюдаваща за подобен род дейности, заплахата можеше да възникне от шведите или палестинските терористи, пристигащи в Норвегия през Швеция. Веднъж имаше случай за терористична експедиция през Швеция, но това се бе случило преди няколко години. Дори и израелците да бяха навредили сами на себе със случилото се в Лилехамер, убивайки там явно невинния марокански келнер Ахмед Бухики, то те все пак бяха имали доста тежащи на мястото си улики, че нещо такова се е готвело там. И неофициалните израелски изявления изхождаха от това, че от Швеция били дошли няколко терористи. Ако искаше, Карл можеше да получи и вземе със себе си отделен доклад за тази история.
— Е, а кога се появи тук този журналист, заради когото са ви вдигнали по тревога? — попита Карл.
Матиесен погледна учудено към Карл, който явно бе смутен от глупавия си въпрос.
— Well — каза Матиесен след известно мълчание, — ние нямаме никакъв наш материал срещу този човек. Съгласно доклада обаче, получен от вас, от Стокхолм, именно на него трябваше да отдадем предпочитание. Лично аз така разбрах съдържанието на шведския доклад, който, наистина, е с двугодишна давност, но е съвсем ясен.
— Мога ли да получа копие от него и да го взема със себе си или поне датата му и евентуалния му изходящ номер, за да го намерим по-лесно в нашите архиви? — поинтересува се Карл, усещайки, че стъпва върху още по-несигурна основа.